Блогът на д-р Герев

Бащата, майката и детето са част от един триъгълник, в който всеки има своето място. В един от елементите на този триъгълник нещо да не е наред, няма  как този дисбаланс да се компенсира.Именно в този смисъл е важно да подчертаем, че няма значение кой от двамата родители е по-важен. Важното е взаимоотношенията им да спомогнат за здравословното израстване на детето.Семействата, които успяват да отгледат зрели личности са семейства, които гледат на света по отворен начин. Това стимулира детето да създава трайни и смислени приятелства, прави възможно детето да напусне семейството със самочувствие, когато съзрее. .Родителят често погрешно подлъгва детето, че са приятели, за да може да го контролира, което е пагубно. Детето започва да счита, че близостта между хората, приятелството, се използва за контрол. В последващия му живот ще има недоверие към собствените си приятелства. Няма да може да направи една удовлетворяваща дългосрочна интимна връзка след време, просто защото за него близостта е контрол.Пагубна роля във формирането на детската психика оказват високите технологии.Децата, които непрестанно са пред компютрите си, са 50% по-застрашени от проблемно поведение, отколкото връстниците им, които не се застояват много във виртуалното пространство. За Интернет маниаците е по-вероятно да започнат да употребяват наркотици, алкохол, да практикуват секс без предпазни мерки, дори да не използват предпазните колани в автомобилите. Проблемите при подрастващите, проявяващи зависимост към виртуалното пространство, се дължат на усвояването на определено поведение, към което са се стремили и са открили в Интернет.Едно от обясненията за този модел на поведение е, че рекламите, излъчвани по телевизията, вече се появяват и в Интернет, а употребата на компютри при подрастващите се е увеличила значително през последните години. Една от възможностите за предпазване е свързана с контролиране  достъпа до Интернет. Днес обаче младежите са много добре запознати с технологиите, така че вариантът в повечето случаи се  се оказва неефективен. Детската психика преминава през много важни етапи на формиране през пубертета когато настъпва криза на авторитетите,на приоритетите и на идентитета.Дотогава се счита,че детската психика е все още незряла. Децата са велики манипулатори и се стремят да обработват родителите си ,за да постигат целите си. Доколко трябва да изпълняваме на сто процента техните желания зависи единствено от самите нас.Повече по темата в предаването “Часът на Милен Цветков” тази вечер  по Нова телевизия където ще гостувам в дискусия по тези важни въпроси.

Истината е, че някои неща в живота просто оставят приятни усещания. Те обикновено са свързани с оцеляването. Пример за това е храненето или сексът. Понякога същите приятни усещания могат да бъдат провокирани от употреба на наркотици или престой в мрежата например, които не само че не носят ползи за здравето, а могат да доведат и до пристрастяване.В мозъка има пътища, свързани с възнаграждението, които се намират в лимбичната система – областта, отговорна за емоциите и формирането на спомените. Както и самото име подсказва, пътищата в мозъка, свързани с възнаграждението, ни карат да изпитваме удоволствие при изпълнението на определени действия като храненето.При този процес се освобождава допамин, който участва в създаването на приятното усещане. Целта е да се обърне внимание на извършваното действие, за да се повтори то отново. Проблемът идва, когато се получи такъв сигнал при извършването на вредни действия, като прием на наркотични вещества.Мозъкът, който се стреми да поддържа баланса, с течение на времето привиква към някои от тези вещества като намалява количеството допаминови рецептори в невроните. Това означава, че същото количество наркотично вещество няма да доведе до познатото усещане.Ако употребата на вещество се преустанови или драстично се намали, могат да се появят различни симптоми, сред които депресия, главоболие, повръщане и затруднено дишане. Пристрастяването може да бъде не само към различни субстанции, но и към определени дейности, които стимулират центъра за възнаграждение в мозъка.

Негативните ефекти от заседналия начин на живот са дългосрочни, но сигурни. Различни проучвания регистрират, че продължителното седене е ключов фактор за развитието на различни заболявания, както и за състаряване на кожата.Според изследователи заседяването може да навреди на настроението и емоционалното здраве и дори да доведе до депресия. Причината е, че се засягат различни мускулни групи, което води до нарушаване на хормоналния баланс и „гладкото“ функциониране на нервната система. Освен тъга и депресия, заседяването пред бюрото може да намали и продуктивността.
Специалистите обясняват, че съществува и обратната връзка и освен влиянието на ума върху тялото, тялото също въздейства на ума по различни начини, включително и на поведението.В данните се посочва, че жените, които прекарват в седене повече от 7 часа дневно, са с 47% по-висок риск от симптоми на депресия, в сравнение с онези, които седят по 4 часа или по-малко на ден. В идеалния случай седенето трябва да бъде около 3 часа за деня.В допълнение, прегърбването може да създаде чувство на страх, враждебност, нервност, мудност. Затова позицията, в която седим е от голямо значение за тонуса и отношението ни към света. Дори и да е неправилна, щом се промени, може да се подобри настроението като същевременно повиши увереността.Ако Ви се налага да работите повече часове в седнало положение и чувствате симптомите на депресия то може да преодолеете това състояние чрез повишаване нивото на СЕРОТОНИН - хормонът на щастието.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ е продукт на високи технологии,който съдържа и двата прекурсора на СЕРОТОНИН.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ  е изцяло природен продукт и приемът му не създава зависимост.

Зависимостта от захарта е нещо реално и последствията от нея могат да навредят сериозно на здравето ни. Симптомите на отдръпване ни сигнализират да се протегнем за следващата захарна залъгалка - за да укротим негативните усещания, които възникват, ако сме лишени от сладко за по-дълъг период. Тази зависимост е научно изследвана и вече са добре известни негативните ефекти от зависимостта от захар, какви са симптомите на отдръпване и как да се освободим от навика да храним тялото си с твърде много сладко.Захарта активира опиоидните рецептори в мозъка по сходен начин на наркотичните вещества и медицинските опиоиди. Когато опиоидните рецептори в мозъка са стимулирани, могат да притъпят болката, както го правят аналгетиците. Също така изменят химията в мозъка.Постоянната консумация на сладки неща през деня обезчувствява клетките и ги кара да не усвояват захарта. Може да се получи и претоварване на панкреаса, при което да се ограничи количеството отделян инсулин. Високото ниво на кръвната захар разрушава кръвоносните съдове, действа токсично на нервите и разстройва работата  на жлезите с вътрешна секреция .Обикновено ако  ни е нервно ни  се иска да си хапнем нещо сладко,за да се успокоим.Ако обаче нямаме нищо сладко под ръка можем да изпитаме множество типични симптоми на отдръпване, известни като абстиненция. Сред тях са главоболие, депресия, тревожност, гняв, сънливост и мускулно-скелетни болки.  Хората със силна зависимост от захарта обикновено имат чести прояви на глад за захар и лесно могат да прекалят с количеството, което консумират по време на тези изблици на ненаситност. Много други хора търсят нещо сладко за ядене следобед, когато умората започва да надделява.В началото захарта наистина ни зарежда с енергия и подобрява умствената работа, но този ефект е краткотраен и след това бързо изпадаме в първоначалното си състояние на умора. За да облекчим или избегнем симптомите на отдръпване от ограничения прием на захар има  билкови средства, които можем да използваме. Те ще повлияят релаксиращо на организма и ще облекчат симптомите на тревожност, нервност, нарушен сън и мрачно настроение.Основно тези субстанции трябва да действат на СЕРОТОНИН-хормонът на спокойствието,тонуса и настроението.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ е единственият продукт на българския пазар,който съдържа и двата прекурсора на СЕРОТОНИН.ХОЛЕОН 5 АМБРОЗ  е изцяло природен продукт и приемът му не създава зависимост.

Макар не всеки да си спомня своите сънища, сигурно е, че всеки сънува. Не е сигурно обаче на какво се дължи сънуването – тук изследователите са на различно мнение.Когато има стрес в ежедневието сънищата се променят а понякога отразяват и вътрешните чувства.Те често отразяват психотравмени събития,като им дават цветна окраска.Различните емоции водят до образуването на нова „материя“, която се вплита в паметта на сънуващия по начин, по който му помага да се справи със стреса, травмата и други видове психологически нарушения.Изследователи твърдят, че вече има данни от проучвания, в които се посочва, че сънят е от основно значение за функционирането на ума и паметта. Според някои ключът за подсилване на паметта се крие не в няколко часа почивка, а в самото сънуване.Повечето сънища включват скорошни събития и случки, които сме преживели. Този тип сънища могат да служат за обработка и организиране на съзнателни и несъзнателни стимули, които са получени през деня.Сънищата могат да са от полза за справяне с ежедневните проблеми в живота.Когато се изправим пред препятствия, за преминаването им основно се използва информация, която вече знаем – спомените. В този смисъл сънуването е полезно, защото помага за организирането и затвърдяването на спомените, като по този начин се улеснява „достъпът“ до тях при нужда.Ето защо много от сънуващите твърдят,че имат ясновидски способности.

Отдавна е доказана връзката между хормоните и сексуалността на всеки отделен индивид. Но според специалистите хиперсексуалността не може да бъде обвързана в тясно взаимоотношение с изразената хормонална ескалация или друг дисбаланс. В условията на съвременния живот обаче границата между норма и болест по отношение на сексуалността е особено тънка и лесно може да се постави неправилната диагноза при някои хора. Например за младите момчета и момичета е нормално да има изразена хиперсексуалност, което въобще не означава, че в зряла възраст ще отговарят по същия начин на хормоналната си продукция в тялото. На практика хиперсексуалността се приема за болестно състояние или остра криза, едва когато започне да причинява страдания и неприятности за човек. Има случаи например, при които мъже и жени имат толкова завишено либидо и желание за секс, че това доставя определен недостатък за поддръжка на сериозни взаимоотношения с един полов партньор. Също така някои хора изпитват неудобство, заради повишения си сексуален нагон.Основните симптоми при развитие на синдром на хиперсексуалността са повишение на либидото, непрекъснато желание за секс, предприемане на рискови полови сношения, промискуитет, развитие на полово предавани болести, честа поява на депресивни кризи, манийни разтройства и остри психотични усложнения. Водещ симптом в анамнезата на този тип пациенти е, че не могат да имат сериозен полов партньор, защото рано или късно всеки губи първоначалния си сексуален интерес и не може да сподели сексуалното темпо.Повишеното либидо, или хиперсексуалността, може да се счете за болест, само когато пациентите търсят помощ за проблема си.

Множество медицински изследвания доказват, че липсата на добър сън е причина за високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, белодробни болести.Нарушеният сън води до влошена концентрация и се отразява негативно при дейности, изискващи прецизност и добра кондиция. Голяма част от катастрофите се причиняват при заспиване на водача зад волана, вследствие на непълноценен нощен сън.Нарушеният сън не е заболяване, а симптом, затова не бива да се прибягва до самолечение.За жалост “лека нощ” остава само пожелание за почти половината население на света. Според последните проучвания 45% от човечеството страда от нарушения на съня, но проблемът се неглижира и хората рядко търсят консултация с лекар. Възрастните се нуждаят средно от 6-8 часа.Но не само продължителността на съня оказва влияние на тонуса ни, но и неговото качество. Основен виновник за липсата на добър по количество и качество сън е недостига на МЕЛАТОНИН - естественият хормон на съня.МЕЛАТОНИН АМБРОЗ ФОРТЕ като продукт на високи технологии доставя на мозъка необходимото количество от хормона на съня.МЕЛАТОНИН АМБРОЗ ФОРТЕ е изцяло природен продукт и приемът му не създава зависимост.

След редица изследвания, британски учени открили, че начинът, по който възприемаме тялото си, когато се погледнем в огледалото, е “напълно изкривен” и е често е 2/3 по-широк отколкото е в действителност. Проучването установи, че хората с нарушено възприятие са склонни да приемат крайниците си за по-къси, или части от тялото си с 2/3 по-дебели отколкото са в действителност. Такова изкривяване и грешно приемане на реалността, според учените, се дължи на факта, че различните участъци от кожата на повърхността на тялото, имат различна чувствителност.  Учените обясняват, че този модел е необходим за контролиране на движенията на тялото, и допълват, че мозъкът ни обединява фиксирани параметри на този модел с постоянно променящата се информация, идваща от мускулите и ставите на човешкото тяло. За да определят какви са тези параметри за човешката ръка, учените провели експеримент с група доброволци. Участниците в проучването трябвало да поставят лявата си ръка под параван, а с пръстите на дясната да покажат къде според тях се намират костите и ставите на пръстите им. Камера, поставена над доброволците, улавяла всяко тяхно показание, което след това се използвало от учените за сравняване с реалните размели на крайниците. Британските изследователи са установили, че всички хора, които са участвали в експеримента, са склонни да приемат своите пръсти за по-къси отколкото са в действителност. Нещо повече, колкото по-далеч от палеца е разположен пръстът, толкова по-голяма е разликата между реалния и посочения от доброволците размер. Друг експеримент показал, че повечето хората имат доста точна визуална представа за формата и параметрите на ръката си. Доброволците лесно и почти безпогрешно откривали изображението на своята ръка сред множество други изображения на крайници. Това, обаче не се отнасяло за другите части на тялото, които почти винаги били възприемани от доброволците, като значително по-дебели, отколкото са всъщност. При много от участниците разминаванията между действителния и въображаемия размер достигали до 2/3.”Получените резултати могат да бъдат полезни за изучаване и лечение на психични нарушения, като анорексия,стрес и депресия. В основата на това заболяване се крие именно изкривената представа за размерите и формите на собственото тяло. Независимо от факта, че участниците в експеримента са физически и психически здрави хора, дори при тях се откриват сериозни изменения в начина, по който възприемат собствените си тела. При някои хора, изкривеното възприятие на външният им вид може да доминира и да доведе до тежки психически и хранителни разтройства.

Според  учени сексолози всяка трета жена страда от постсексуална емоционална потиснатост. Състоянието се нарича посткоитална дисфория.Над 200 млади жени са попълнили въпросници за сексуалния си живот. 33% от тях заявяват, че са се чувствали потиснати след секс на един или друг етап от живота си.Изследователите се опитват да установят защо някои хора преминават през това състояние.След секс изпитваме положителни емоции и физически и психически релакс. Вместо това при някои хора, се наблюдават тъга, меланхолия, безпокойство или раздразнителност.Явлението е трудно за обяснение а и изследванията са малобройни.Предишно сексуално насилие може да бъде причина за емоции като вина и срам след секс, но неговите изследвания показват наличието на слаба връзка между него и посткоиталната депресията при повечето от интервюираните жени.Вероятно става въпрос за натрупан стрес и депресивни нагласи,които провокират проявата на състоянието.В този смисъл повлияването на депресията може да помогне при посткоиталната депресия.