Блогът на д-р Герев

Отчита се бум на тревожните състояния през последната седмица.Причините за това са много.От една страна около два месеца не работихме на пълно работно време поради физическата и социална изолация и от друга страна натрупахме много тревога от неизвестността пред нас и липсата на достатъчно средства да си покриваме ежедневните  сметки.Постепенно тревожни пациенти напълниха чакалните пред личните лекари.При специалистите все още е затишие.Тревожните състояния са причина за много медицински проблеми-високо кръвно налягане,увеличена кръвна захар,сърцебиене,световъртеж и главоболие.Като соматични усложнения се маркират инфаркт ,инсулт,диабет.Психичните проблеми от увеличената тревожност са безсъние,агресия,дори самоубийство.Всичко това го пиша не за да плаша читателите, а като предупреждение да се търси навреме помощ.Ако все пак не се развият усложнения от психичен или телесен характер тревожността преминава в тежка паника а тя завършва с депресия.При тревожност и нарушение на съня се препоръчва да се започне с мелатонин - естествения хормон на съня.За да е ефективна терапията е препоръчителна употребата на МЕЛАТОНИН АМБРОЗ ФОРТЕ с контролирано освобождаване. Той замества недостигащото количество от естествения хормон на съня.Мелатонин амброз форте  е високотехнологичен продукт и приема му не създава зависимост.

Мои проучвания върху проблема тютюнопушене водят до интересни изводи и резултати.Набелязват се два основни типа пушачи-зависими и ритуални.Ритуалните пушачи противно на логиката са около две трети  от всички пушещи.Те пушат заради “успокоителния ” ефект от ритуала на пушене. За тях е нелогично , че никотинът като алкалоид е психостимулант.Това обяснява факта, че след прекаляване с цигари-някои достигат до40-50 цигари дневно- те се чувстват превъзбудени и се оплакват от безсъние,сърцебиене,гадене,световъртежи.Тъй като цигарите обикновено са придружени от кафе или алкохол-ефекта на превъзбуда се удвоява.При зависимите пушачи цигарите са около кутия дневно като основно се пуши, за да се купира никотиновия глад.Практиката показва, че за този процес са необходими около 5-6 цигари дневно.Останалото до кутия е заради ритуала на пушене. Тъй като ритуалните пушачи търсят успокоителния ефект от пушенето те са по- малко склонни да спрат цигарите.За зависимите има таблетки и лепенки с никотин или електронни цигари, които заместват нуждата от алкалоида в нервната клетка.При ритуалните пушачи помага антистресова терапия но повечето от тях предпочитат цигарите пред хапчето.

Страхът от коронавирусна зараза постепенно започна да затихва както и самата инфекция.От самото начало се знае, че вирусът не засяга малки деца и младежи или заразата се прекарва безсимптомно.Това е достатъчно научно основание да се отворят и училищата.Факт е, че електронното образование не е ефективно.Липсва прекия контакт между учител и ученици процесът на обучение е лишен от емоционални връзки и облъчването за децата е енормно.Ето защо няма епидемиологичен риск учениците да тръгнат на училище.Причината да не се отварят училищата е страх.Той е блуждаещ и нерационален и е породен от няколко фактора.На първо място поставям некомпетентността на нашите власти да управляват епидемични кризи и на второ място пълната некомпетентност на експертите на СЗО.Още се говори за втора,трета и ента вълна, което е липса на елементарни познания по епидемиология.На всичкото отгоре “експерт” на СЗО за Европа-някакъв лекар с немско име размахва пръст и плаши , че отпускаме мерките много бързо и това ще е фатално според него.Може би той е много прав в съжденията си като се има предвид качеството на немското здравеопазване и неговата достъпност.За съжаление и ние вървим с бързи крачки в тази посока.

До миналата седмица страха у населението се нагнетяваше от Щаба дори чрез заплахи от сорта , че ще мрем масово.Това си позволи самият председател  на НОЩ -Мутафчийски,на когото няма да споменавам титлите при цялото ми уважение. “Изтрещяването” беше по време на интервю пред журналист, когото Мутафчийски си позволи с наглост да изгони от кабинета си.Това е чиста политическа шизофрения, от която заболяват докосналите се до властта.Преди да имат нещо общо с управлението  те се диалогични,мислят нормално,отговарят на зададените им въпроси уважително ,дават чуваемост на мненията.В момента,в който ги натисне манията за величие , стават неузнаваеми.Държат се арогантно,безцеремонно,надуто,употребяват неприлични за положението им думи и жестикулации.Така шизофреноподобно се получава разпад между думи,дела,поведение.Толкова просто се обяснява поведението на управляващите епидемията фактори.След тях за нова “ОПАСНОСТ” ни предупредиха от СЗО.На фона на затихваща епидимиологична обстановка у нас а и в Европа СЗО предупреди за втора,трета и ента вълна на заразата Ковид.Явно и там специалистите не са инфекционисти - вирусолози а са чиновници склонни да плашат повече хората, вместо да им помагат като ги  успокоят.Уважаеми господа чиновници, страха който ни насаждате ще “надживее” коронавируса с години.Плодовете от него-страха- ще берем една - две години като последствията ще са здравословни и финансови.Затова спрете с нелепите прогнози и се вслушайте в мнението на тесните специалисти.Другото е политическа шизофрения и липса на компетентност.

Страхът от неизвестността и липсата на перспектива натисна много хора.Той удари най-осезаемо потреблението.Все повече се отказваме от някои хранителни продукти, без които можем.Статистиката показва, че е намаляло потреблението на шоколад и скъп алкохол.Факт е, че много хора в активна възраст не работят а и не знаят кога ще започнат да имат нормални доходи.Това е доста стресиращо, тъй като сметките валят една след друга а нормални приходи няма.При такава ситуация психиката изключва нормално потребление и влиза в “авариен ” режим.На фона на финансовата нестабилност продължава психоатаката от карантинни мерки,заплахи от “втора вълна” на инфекцията и натрапване на убеждението, че изолацията е единственото ни спасение.На фона на изявленията на щаба за ограничения идват новини за отваряне на МОЛове от понеделник.Живеем в държава на контрасти и не е ясно на кого да вярваме- на великани или гномчета.Едно обаче е сигурно -страхът,обзел ни месеци наред няма да си отиде като извънредното положение.Той ще ни гнети още година-две.Равносметка ще направим наесен, когато влезем в сезона на депресиите.Практиката показва, че тялото се лекува седмица-две а душата с години.Намаляването на потреблението е само първата стъпка  на защита от “предстоящата” неизвестност и липса на перспектива.Засега мерките остават ден за ден.

През последната седмица се наблюдава увеличаване на ПТП след “друсане” с наркотици.По мое мнение употребилите наркотици са много по-опасни на пътя от пилите алкохол.При алкохолната употреба се наблюдава забавяне на реакциите , което зависи от количеството приет алкохол.Това прави водачите некоординирани,със забавени реакции и неадекватно поведение на пътя.Друг е случаят при употребилите наркотици.Най-достъпна от всички ПАВ е тревата.Ако тя е чиста - въздействието върху психиката е минимално.Най-възбуждащата комбинация е от амфетамини и кока.Това е “удоволствие” за финансово стабилни родители и техните глезльовци - отрочета.При комбинирането на двете субстанции се получава кататонна възбуда.Това на обикновен език означава, че психиката работи на макс а тялото се вдървява от напрежение на мускулите.Именно под такова въздействие на наркотични вещества и с такава неадекватна реакция беше младежът ударил и убил Милен Цветков.Под такова въздействие беше водачът карал бясно в Морската градина в Бургас и почупилият десет автомобила пак там.При употреба на амфети,кока или трева с примеси от тези субстанции критичността намалява а агресивността се увеличава. Именно такива водачи са с рисково поведение като висока скорост,преминаване на червен сигнал и шофиране в пешеходни зони.Затова Закона трябва да прави разлика между употреба на алкохол и наркотични вещества а не да ги приравнява.При употребилите наркотици наказанията трябва да са по-тежки от тези при употреба на алкохол защото ефектът върху психиката след употреба на тези вещества е съвсем различен.

Преди месеци всички живеехме с мисълта, че когато заразата се ограничи и ограничителните мерки се отпуснат ще заживеем с8 бързи темпове по начина,по който живеехме преди пандемията.Оказва се обаче на практика, че тези представи са имагинерни.Зависимостта е точно обратна.Все повече хора се страхуват заради самия страх.Страхът както съм писал в много мои публикации е основно чувство при човека.Той е свързан основно с инстинкта за самосъхранение и основната му функция е да предпазва.Има няколко вида страх.Когато той е от конкретна ситуация се нарича ситуативен, когато е насочен към някакъв обект е фобия а съществува и страх заради страха.Именно такъв тип “блуждаещ” страх без конкретна насоченост наблюдавам в практиката ми днес.Обикновено блуждаещият страх идва на пристъпи , няма конкретна причина,която да го предизвиква и говори само за едно- хората са на предела на психическите си възможности да се справят със ситуацията.Тормозят ги не само здравословни притеснения а също така финансови,социално-битови или като цяло житейски. Динамиката на състоянието на блуждаещия страх не се подчинява на премахване на стресовата ситуация, защото той има функцията да кумулира.Именно това натрупване е в основата на неговото засилване с течение на времето по модела на снежната топка.В нервната клетка страха задейства биохимични механизми,които за да се стопират е необходима химична намеса. В този случай рационализация на страха не помага нужни са медикаменти.

Днес пространно ръководителят на щаба по време на  сутришната “равносметка” започна да ни обяснява колко  е изчерпан емоционално..В прочувствените му думи звучеше молба за съчувствие.След като безцеремонно почти два месеца не се притесняваше да ни казва броят на починалите от коронавирусната инфекция, днес монотонният му глас замрънка на друга струна.Оказа се, че това, което щаба правеше почти два месеца всяка сутрин е най-трудното и стресиращо събитие за един лекар-да съобщи за починал пациент.Ами след като е така защо го правихте дни наред? За капак на всичко се оказа, че срещу генерала има заплахи за убийство.След като сте толкова успешни и помагат е на хората е абсолютно алогично да ви заплашват.Така от ден днешен щабът, обзет от Бърнаут синдром влезе в нова роля- на жертва. В  практиката ми съм се нагледал на много случаи на виктимизация.Това е процес, при който човек е в пълна безизходица и невъзможност да се справи със ситуацията, в която се намира и се изживява като жертва на обстоятелствата.Това е зов за помощ и съчувствие, отправен към обществото заради тоталното изчерпване на способности за справяне със ситуацията.Жертвата е пасивна,хаотична,безидейна,емоционално-лабилна, отчаяно търсеща помощ и съчувствие.След това на ход е МЮНХАУЗЕНОВ синдром.

Въпреки апокалиптичните прогнози  “заболеваемостта” от коронавирус върви по план.Това означава, че колкото и да се “борим ” с вируса, той все някога ще ни срещне.За да отложим тази среща във времето спазваме дистанция,изолация,карантина . Престоя ни в домашни условия обтегна нервите до краен предел.Станахме нервни,тревожни,натисна ни страх.В началото той беше да не се заразим а с днешна дата е дали ще можем да си плащаме сметките.През целия ден ни плашат по електронните медии,че ако не спазваме режим ще умрем.На фона на апокалиптичните прогнози на щаб и управници дойде и една “добра” новина от спасителя - може да се разхождате под час в парковете. Изведнъж душите ни нагнетени от страх и тревоги леко се отпуснаха и дори замечтахме за нормален живот.В тези си мечти започнахме да симпатизираме както на щаба така и на управниците, които ни “освобождават” от терора на заразата.Ето защо ситуацията прие форма на Стокхолмски синдром.За тези които не знаят ще поясня, че това е синдром, характерен за заложници, които съчувстват и симпатизират на техните похитители. Та и ние започнахме да симпатизираме на “разхлабването” на мерките за изолация подобно на похитени от заразата заложници.Истината за коронавируса е, че докато не го изкараме под някаква форма имунитет към него няма да имаме.Всичко останало е Стокхолмски синдром.

През последната седмица се наблюдава нова тенденция в страховете на хората.Колкото и невероятно да звучи те вече не се страхуват от коронавируса а от това, че няма да могат да си намерят работа и няма да могат да си плащат сметките. Дойде моментът , в който страхът от глада и мизерията започва да надвива страха от заразата.Причините за това са няколко от психологична гледна точка.Като начало тотално се наруши изграждания от години динамичен стереотип на психическо натоварване по модела 8 часа работа,8 часа свободно време и 8 часа сън, както и 5 дни натоварване, два дни почивка.Миналия месец беше чудесно,че си стояхме у дома и си почивахме.Часовникът обаче трака и сметките валят една след друга.Голяма част от хората вече са на ръба да си посрещат ежедневните нужди.Странно но повечето от тях вече  искат да ходят на работа.Принудителния престои в къщи, обездвижването както и натрупаното напрежение от липсата на перспектива - никой не може да каже кога домашния затвор ще свърши, вкараха в главите на хората нов страх- от безработицата и глада.Липсата на ясна перспектива за утрешния ден прави страховете ни натрапливи, а след такива натрапливи мисли и емоции следват и натрапливи действия.Какви ще са те- времето ще покаже.