Перфекционизмът – поставянето на изключително високи стандарти в работата и у дома по принцип се разглежда като положително качество.Ново изследване обаче твърди, че стремежът към съвършенство вреди на здравето, тъй като причинява психологически натиск и може да доведе до безсъние, депресия, сърдечни болести, синдром на раздразненото черво и други телесни болежки,причинени от стреса.Перфекционизмът е мощен рисков фактор за много редки болести като повишен риска от инфекции и дори ранна смърт в дългосрочен план.Смята се, че двама на всеки 5 човека са перфекционисти.Когато се стремим към перфектна работа, деца, връзка, банкова сметка и тяло, си причиняваме изключително голям стрес и влошаваме както отношенията си с хората, така а и здравето си.В проучването са участвали 500 възрастни между 24 и 35 г., които попълнили въпросник, определящ дали един човек е перфекционист – или не е.Оказва се, че при перфекционистите рискът от по-ранна смърт се увеличава с 51%,защото те рядко търсят помощ.Дори когато получават социална подкрепа от други хора перфекционистите мислят, че не се справят добре с разрешаването на проблемите си и това ги депресира.
Кърменето повишава устойчивостта на детето към стрес
публикувано от: доктор Веселин Герев
Започва световната седмица на кърменето 2014 година. Доказано е, че децата, хранени с кърма по-леко понасят стрeса и се характеризират с по-ниско ниво на тревожност.До този извод са достигнали учените от Каролинския институт в Стокхолм след анализ на резултатите от изследвания, в които са участвали над 9000 деца.Те са били наблюдавани още от тяхното раждане, като е било отбелязвано кои от тях са на кърма и кои - на изкуствено хранене.На 5 и 10-годишна възраст са били определяни нивата на тяхната тревожност и устойчивост срещу стреса. Учените са анкетирали също родителите за психологическата ситуация в семейството, например развод или отделно живеещи родители.Резултатите от изследването показват, че най-голямо ниво на тревожност се наблюдава при децата, които са преживели развода на родителите си. Но тези деца, които са били кърмени, понасят по-леко ситуацията, отколкото тези, които са били на изкуствено хранене.Причината е, че кърмата съдържа много хранителни вещества, хормони, ферменти, фактори на растежа и антитела както и най-важният хормон окситоцин. Това е хормонът даващ спокойствие и предизвикващ емпатия в детската възраст.Установен е и социализиращ ефект насъщия хормон при възрастни.
Лечението с антидепресанти подтиска потентността при мъжа
публикувано от: доктор Веселин Герев
Американската армия разработва възстановяващ спомените имплант
публикувано от: доктор Веселин Герев
Агенцията за напреднали научни проекти към Министерството на отбраната на САЩ е постигнала голям напредък към изработването на имплант, който ще помага за възстановяване на паметта.Целта е да помогнат на ранени в главата американски войници да си припомнят събития и факти..Агенцията се занимава с разработката на методи за анализ и разшифровка на невронни сигнали, за да разбере какво приложение може да намери стимулацията на невроните в процеса на възстановяване на паметта напреживели мозъчна травма хора. Невропротезата ще взаимодейства директно с амоновия рог,който обединява цялата информация, достигаща до мозъка и играе важна роля за формирането на декларативните спомени - за хора, събития, факти и числа. Методът за невронна стимулация подразбира използването на устройство, което ще изпраща електрически разряди в мозъка. Той вече се прилага в лечението на разстройства като епилепсия и болест на Паркинсон.По данни на американската агенция в периода от 2000 до средата на 2012 година в армията на САЩ са регистрирани 250 000 случая на мозъчни травми.Такива увреждания водят до нарушения в паметта, което включва както загуба на формирани преди травмата спомени така и неспособност да се задържат нови.Методът ще помогне на около 300 000 бойци,получили мозъчни травми в Афганистан и Ирак, както и на около петте милиона цивилни американци, страдащи от травматични увреждания на мозъка.
Щастливите хора не страдат от сърдечно-съдови проблеми
публикувано от: доктор Веселин Герев
Добре известно е, че за да функционира правилно сърцето е необходим здравословен начин на живот – да не пушим, да се движим повече, употребата на алкохол да е в рамките на допустимото или умереното.Оказва се обаче ,че рискът от сърдечно-съдови заболявания драстично намалява ако човек се чувства щастлив.В продължение на 15 години американските учени са изследвали нивото на щастието сред повече от 2000 души. По специално разработена за целта петобална система хората сами са оценявали доколко щастливи се чувстват а специалистите допълнително са проверявали истинността на това твърдение чрез различни тестове и анкети.Взимайки допълнително предвид важни фактори за здравето като възраст, пол, вредни навици (тютюнопушене, прекаляване с алкохола) те достигат до извода, че тези, които наистина се чувстват щастливи страдат далеч по-рядко от сърдечносъдови заболявания. Ето защо ако по характер не сте жизнерадостни, то си струва да се опитате и да станете. Това оказва пряко влияние върху сърцето ви и в бъдеще ще ви се изплати.Доказано е, че щастливите хора водят по-здравословен начин на живот и по-лесно се разделят с вредните си навици защото положителният поглед към живота води и до добро психично здраве.Това проучване обяснява защо у нас инфарктите са толкова чести.Просто ние българите сме нещастни по природа.Поставяме си огромни цели и не се радваме на дребните неща от живота.Промяната ако не можем да я постигнем сами ще ни я донесе СЕРОТОНИН- естественият хормон на щастието.Приемът на 1 тбалетка ХОЛЕОН 5 АМБОЗ -серотонинова таблетка-ще ни зареди с хормона на щастието и ще ни предпази от сърдечно-съдови инциденти.
Стресът води до загуба на вкус
публикувано от: доктор Веселин Герев
Стресовото състояние оказва силно влияние върху възприятието ни за вкус на храните,които консумираме. В моята практика идват хора,които се оплакват от загуба на вкус към любимите им храни и механично хранене -защото трябва.Агеузия означава загуба на вкусовите функции на езика.Хората, които страдат от такова заболяване, не могат да различат сладко от солено, кисело от горчиво.Често се наблюдава и загуба на обонянието, тъй като вкусът на това, което ядем, се възприема повече с неговия аромат.Когато дъвчем или пием, се освобождават молекули, които стимулират специални сетивни клетки върху повърхността на езика,които наричаме вкусови зони. Те са групирани в рамките на вкусовите рецептори на езика и когато бъдат активирани, изпращат сигнали към вкусовите центрове в мозъка.При стресово състояние настъпва нарушение по веригата рецептор,нервен път и център и това води до невъзможност да усещаме вкуса на това,което консумираме.Много често се наблюдава частична загуба на вкус или усещане за метален привкус в устата, придружено с парене по езика и сухота. С напредването на стреса и прерастването му в депресия рисковете да се сдобиете агеузия нарастват.При такова нарушение човек обикновено променя хранителните си навици. Някои хора започват да ядат твърде малко и да губят тегло, докато други могат да ядат твърде много и наддават килограми. Състоянието не се лекува като отделно заболяване а се разглежда като симптом на стреса. Успокояването на нервното напрежение възстановява усещането за вкус и повишава качеството на живот на хората с този проблем.
Стрес и паника провокира престоят в задръстване
публикувано от: доктор Веселин Герев
Задръстванията стават все по-често част от ежедневието ни.В пикови моменти на движение прекарваме в задръстване от половин до два часа.Това ежедневие постепенно ни прави по-напрегнати и изнервени.Стресът от трафика допълнително натяга пружината на изнервеният ни от всякакви събития живот.Експерименти показват, че дори и за няколко кратки задействания на спирачките са достатъчни, за да предизвикат реакция на стрес. Адреналин на максимум и следващата го пълна програма е ефекта от стресиращият трафик.Често изнервено натискаме клаксон или рязко настъпваме газта и така до следващото кръстовище. Принудителното блокадата се тълкува от човешкия мозък като ситуация на заплаха. Слюнчените измервания на кортизола в плътен трафик и задръствания е около седем пъти по-висок при мъжете и около три пъти при жените.Реакциите на психиката са от раздразнителност, тревожност, паника, та до повишаване на кръвното налягане и на сърдечната честота, напрежение в мускулите и изпотяване. Престоят един час в задръстване намалява наполовина работоспособността ни и увеличава значително рискът от сърдечен пристъп.
Депресия по време на отпуска- масово психоза
публикувано от: доктор Веселин Герев
Все повече хора изпитват паника от провал на лятната им почивка.Колебливото време както и поройните дъждове и наводнения вкарват хората в постоянен страх за резервираните преди месеци ваканции.Показването на сцени с наводнени морски курорти още повече засилва паническите нагласи сред населението.Зароди се нов вид страх-от провал на дълго плануваната отпуска. Това е периода от годината,който всички чакаме с нетърпение.Обикновено залагаме на големи очаквания от броените ни почивни дни.Емоционално жадуваме за за положителни преживявания и релакс.Разминаването между очакванията и реалната действителност генерира обаче голяма доза стрес.Показването на апокалитпичните картини на наводнения създава допълнително емпатия и депресира гледащите ги. Това кара повечето от нас да се депресират още преди отпуска или спешно да се връщат от ваканция депресирани. Основен симптом на отпускарската депресия е постоянното тревожно очакване нещо лошо да се случи както и проблеми със съня и страх от непридвидимото.Надеждата е в подобрение на времето през следващата седмица и нормализиране на температурите до обичайните за лятото.
Травмите на главата дават отражение след години на психиката
публикувано от: доктор Веселин Герев
Травмите са естествено явление при активна игра на децата и спортуване.Честотата им особено нараства през летните месеци. Според американски невролози след мозъчно сътресение при някои тийнейджъри е възможна проявата и на някои тревожни емоционални признаци.Резултатите от
изследването на учените от университета на Кентъки в Лексингтън са представени на конференцията на академията по мозъчни сътресения от спортни травми в Чикаго. Според данните им младежите, които страдат от чувствителност към светлина и шум след мозъчно сътресение е много вероятно така също да проявят и някои нервно-психични симптоми като тревожност.Научният екип
крепи твърденията си от изследване на 37 активно спортуващи деца между 12 и 17 години в продължение на 37 след сериозна травма на главата, при която те са имали загуба на съзнание и/или амнезия.Оказало се, че 22 от тях проявявали силна раздразнителност, агресия, тревожност, склонност към депресия, апатия, импулсивни емоционални изблици и честа промяна на
настроението. При останалите 15 подобни симптоми не били наблюдавани,въпреки че и при двете групи тежестта на травмата е била равнопоставима.Пет (23%) от проявяващите емоционални
симптоми се оплакали от чувствителност към светлина, три (14%) – от шум, за разлика от другата група, от която само две деца споделили за фотобоязън.
Възрастните хора са по-доверчиви към мошенници
публикувано от: доктор Веселин Герев
80% от жертвите на мошеници са хора над 65-годишна възраст, показват данни на Федералната търговска комисия на САЩ. Експертите от ведомството донякъде обясняват това число с присъщата черта на възрастните да се предоверяват на околните, независимо от натрупания житейски опит.За да разгадаят произхода на неразумното отношение на старите хора към непознати, научен екип от Калифорнийския университет, провежда две изследвания. Резултатите дават основание да се смята, че излишната доверчивост се дължи на понижената с остаряването функция на островния дял на мозъчната кора. Към функциите на островния дял на мозъчната кора спадат изграждане на възприятията и анализ на състоянието на вътрешните органи. Резултатите дават основание да се смята, че излишната доверчивост се дължи на понижената с остаряването функция на островния дял на мозъчната кора. Към функциите на островния дял на мозъчната кора спадат изграждане на възприятията и анализ на състоянието на вътрешните органи. На базата на тази информация мозъкът формира модел за безопасно поведение в дадена ситуация.При теста се констатира, че възрастните много по-често в сравнение с по-младите дават положителна оценка на видимо подозрителни типове. В него са включени 119 души на възраст от 55 до 84 години и още 24 между 20 и 42 години в контролната група.