Блогът на д-р Герев

Какво представлява депресията?

Депресията е състояние, до което човек стига, когато е изложен продължително време на стрес, преживява различни психотравмени събития, които премисля, анализира, самообвинява се за грешките си и това го кара да се чувства подтиснат. Много често до тези състояния не се стига за ден два. В зависимост от емоционалността на човек минават месеци, а понякога години, прекарани в постоянно напрежение. То обсебва човека и той губи способност да контролира емоциите и мислите си.

Болест ли е депресията?

Същинската депресия е заболяване, което често изисква продължително лечение. То включва както антидепресанти, така и медикаменти, стабилизиращи настроението. Състоянието се подобрява след няколко месечно лечение и най-често не се стига до влошаване.

Стресът, като предвестник на депресията, е състояние, което се среща в ежедневието изключително често. Целта на тази брошура е да информира пациентите за ранните симптоми на депресията, за да бъде тя разпознавана и лекувана като състояние, а не вече като болест.

Стресът винаги ли предшества депресията?

Състоянията на тревога, постоянно безпокойство и страх често водят до отпадналост и липса на настроение. Този процес обхваща различен период време – индивидуален за всеки.. В началото промените в психиката, които стресът предизвиква са периодични - редуват се кризи, последвани от периоди на спокойствие. Тенденцията е междукризисните периоди да се скъсяват и накрая напрежението да държи човек през целия ден.

По какво можем да познаем, че един човек развива стрес, а в последствие депресия?

Това може да стане по така нар. предвестници на състоянието. Те се проявяват в продължение на месеци, дори години.

Най-често страдащите се оплакват от главоболие, сърцебиене, изпотяване, топли и студени вълни по тялото, главозамайване, гадене, колебания в нивото на кръвното налягане, чувство, че краката се подкосяват и човек може да припадне. Най-често тези симптоми са придружени от безсъние, липса на апетит, отказ от секс.

Каква е разлика между стреса и депресията?

Ако разглеждаме тези състояния хронологично, то първо се появява стресът, който най-често е съпроводен от дълги състояния на тревога, безпокойство и напрежение. След това обикновено идва фазата на изчерпване на психиката като възможности да се “напряга” от психотравмените събития и така се задейства спиралата на понижената енергия, настроение и “черни” мисли.

Задължително ли от стрес се преминава към депресия?

В повечето случаи е така, тъй като хората си мислят, че стресът е състояние, което отминава от само себе си с течение на времето. Практиката обаче показва, че състоянието се задълбочава, тъй като изчерпването на психиката в следствие на стрес води до недостиг на основните биологично активни вещества в мозъка. Те не могат да бъдат възстановени от само себе си. Затова е много важно лечението на състоянието да започне още на фаза стрес преди да се е регистрирала депресията. Тогава то става много по-лесно и бързо.

Погледнато реално всеки човек страда много или малко от безсъние. Всичко това ли е стрес?

Разбира се, че не. Всеки от нас е преживявал безсънни, неспокойни нощи.Стресираният човек заспива трудно. След като затвори очи събитията преминават като на кинолента през съзнанието му и дълго не му позволяват да заспи. Сънят е повърхностен, неспокоен, с чести събуждания призори около 4 - 5ч., когато вътрешното напрежение е най-силно.

Трябва ли всички изброени симптоми да са на лице, за да мислим, че депресията идва?

Всеки човек е строга индивидуалност и съобразно структурата на неговата личност се проявяват един или няколко такива признака. Практиката ми показва, че в повечето случаи едни от първите предвестници са отказът от секс, проблеми с храненето или само безсъние.

Възможно ли е останалите симптоми или предвестници да се дължат на други заболявания - сърдечно-съдови, ендокринни, нервни, белодробни?

Да, това е твърде възможно. Всъщност, общопрактикуващите лекари първоначално се насочват към заболявания на тялото. Следват множество изследвания, от които често става ясно, че тялото е здраво и всичко е в границите на нормата.

Никой не предполага, че стресът може до такава степен да разстрои едно здраво тяло, че то да не функционира правилно.

Оказва ли влияние стресовият начин на живот, който водим за депресивните разстройства?

Разбира се. Трудностите и несигурността в ежедневието поднасят изненади на всеки човек. Най-трудно промените понасят по-възрастните хора. Та нали голяма част от живота им е преминала в сигурност и монотонно ежедневие. Рязката промяна на ситуацията е пагубна за тях. От друга страна много по-лесно тези ситуации се понасят от енергичните и дейни хора в творческа възраст. Може би тези, които се раждат сега ще бъдат много по-приспособими към динамичните условия

Наистина ли стресът е толкова голям проблем, за който се мисли толкова малко?

Определено е така. И все пак ситуацията започва бързо да се променя. Това зависи както от здравната култура на пациентите, така и от квалификацията на личните им лекари.

Не случайно Световната здравна организация прогнозира, че през 2010 г. стресът ще е в първата тройка от причини за временна нетрудоспособност заедно със сърдечно-съдовите и онкозаболяванията.

Кои хора са предразположени по-често към стрес?

Най-често хората, които влагат много емоция в ежедневието. А също са перфекционистични личности. Те обичат да планират последователността на събитията. Ежедневието обаче е серия от безпорядък и хаос. Това ги кара да се притесняват още повече. Много от тях са чувствителни към грешките си и трудно ги преживяват.

Кои възрастови групи страдат най-често от депресия?

Практиката ми показва, че няма възрастови категории за това състояние. За всяка възрастова група депресията протича с особености. При тийнейджърите тя се проявява в асоциално, протестно поведение, нежелание да се ходи на училище, затваряне в себе си, чувство за безперспективност, свързана най-често със семейната и училищната среда. В активна възраст причина за депресия са най-често служебни или битови проблеми. При хора в пенсионна възраст преобладава нихилизмът и отрицанието.

И все пак е трудно да се направят обобщения.

Кои социални групи на обществото са засегнати най-често?

Шири се мнението, че това е заболяване характерно за хората с финансови проблеми, което на практика не отговаря на истината. Еднакво страдат както хората с добро материално положение, добър бизнес, щастлив брак, така и тези, които имат финансови и професионални неудачи. Вторите винаги смятат, че ако решат финансовия си проблем, т.е. премахнат фактора на стрес, състоянието им ще се промени. Но това не се случва.

Има ли професии, които са предразположени към депресия?

Най-често в депресия изпадат хора на интелектуалния и умствения труд – лекари, учители, юристи. В ежедневието си те са принудени да преодоляват серии от стресови събития. От друга страна това могат да бъдат и хора с про-фесии, изискващи отговорност при взимането на решения. При всички слу-чаи става дума за хора с над средния коефициент на интелигентност, които са способни да премислят и анализират ситуациите и да осмислят грешките си.

Може ли злоупотребата с алкохол и психотропни вещества да доведе до депресия?

Винаги съм твърдял, че алкохолът е най-достъпното антистресово средство, което човек може да си набави безпрепятствено. Проблемът е там, че в началото на алкохолната употреба се намаля напрежението, тревогата и безпокойството, но в последствие алкохолът сам по себе си започва да усилва симптомите на подтиснатост, отпадналост и става фактор за депресия, т.е. усилва симптомите. Същата е и ролята на някои психотропни и упойващи вещества като напр. транквиланти, хероин, кока, халюциогени, екстази. Всички тези вещества предизвикват т. нар. ‘химическа’ депресия.

Кои са основните симптоми на депресията?

Основните симптоми на депресията най-често са подтиснато настроение, липса на тонус и енергичност, липса на добър сън, невъзможност за справяне с ежедневните задължения, мисли в депресивен стил /нещо лошо ще се случи/, безперспективност, нежелание за справяне с проблемите, силно вътрешно напрежение и тревога. Те могат да прераснат в идеи човек да посегне на живота си, тъй като не вижда изход от ситуацията. Към тези симптоми най-често се прибавят и някои от предвестниците: ранното събуж-дане призори, липсата на апетит и намаляване на теглото, нежеланието да се прави секс, а също страх, че такива събития предстоят. Разбира се, всички тези симптоми вкупом или някои от тях трябва да преобладават през продължителен период от време, т.е. да не са епизодични.

Колко дълъг трябва да е този период?

Минималният период е около две седмици, в които оплакванията са ежедневни. След това с течение на няколко месеца симптомите се задълбочават. Човек очаква те да изчезнат от само себе си, но на практика вместо подобрение състоянието следва своя ход към влошаване, а тъгата и мъката обсебват ежедневието на човек.

Какви промени настъпват в мозъка на депресирания човек?

Има три основни биологично активни вещества /невромедиатори/, които контролират основните процеси в нервните клетки. Тези вещества са серотонин, допамин и норадреналин. В определени мозъчни структури трите вещества са в балансирани съотношения едно спрямо друго. В състояние на депресия балансът в техните съотношения е нарушен. Едно от веществата или и трите заедно са в намалени количества, т.е. изчерпани са в нервните клетки и това предизвиква депресивните симптоми.

За кои сфери на психична дейност отговарят тези вещества?

Серотонин. Това е веществото с най-важни функции в няколко основни сфери на психичната дейност. Достатъчните количества серотонин осигуряват доброто настроение, здравия и продължителен сън, от който човек се събужда отпочинал, добра памет и фиксацията на вниманието. Липсата му води до това човек да изпитва безпричинно страх и тревога. Когато това вещество намалее като количество, всички функции, за които то отговаря не протичат с необходимото качество.Норадреналин. Това е веществото на добрия тонус и енергичност. Неговите нива леко се колебаят през деня, като най-високи са нивата сутрин след събуждане и обикновено намаляват в следобедните часове. Това е веществото, което ни дава сили да се справяме с ежедневните задължения. Допамин. Това е веществото, участващо в процесите на мислене. При де-пресия количеството му намалява. Това води до бавното протичане на мис-ловния процес, невъзможността да се правят бързи асоциации и трудните причинно-следствени връзки, свързани с възприятията и представите.

Възможно ли е само едно от трите вещества да липсва?

Науката възприема депресията като дисбаланс в съотношението на тези три вещества, за което обаче може да се спори. Проблемът е, че няма обективен метод, по който това да бъде установено. За това съдим по емпирични /косвени/ данни. На практика лекарят преценя състоянието в зависимост от нарушението на определени психични функции, които се диагностицират.

Значи ли това, че пациентът не може да контролира своето състояние?

Категорично да. Тук става въпрос за биологични дефицити, които няма как да бъдат набавени, освен по химичен път. Мобилизацията на вътрешните сили за преодоляване на състоянието води само до неговото задълбочаване. Все едно да се опитваш да караш автомобил без гориво. Той няма да тръгне преди да бъде зареден.

С какво се характеризира депресията при жените?

Жените са по-емоционалната половина на обществото. Това обяснява защо депресията при тях протича предимно с емоционален срив. Най-често преобладават силното напрежение, както и подтиснатото настроение. Те по-често плачат, което в началото облекчава състоянието, действа като психокатарзис. По правило жените търсят специализирана помощ на по-ранен етап от развитието на болестта.

С какво се характеризира депресията при мъжете?

Мъжете обикновено понасят стоически проблемите и дълго време задържат в себе си напрежението. Те търсят всевъзможни начини за справяне, напр. злоупотреба с алкохол, склонност към хазарт, извънбрачни връзки, импулсивни действия, т.е. чрез агресивния нагон задържат дълго време хода на състоянието. Накрая рухват изведнъж. В този период мъжете често пристъпват към самоубийство.

С какво се характеризира депресията при хората от третата възраст?

При тях най-често се наблюдават симптомите на тъга, безсилие и нарушение в съня. Много често те са съпроводени от мисли в депресивен стил, понякога граничещи с лудост. Появяват се страхове от обедняване, ограбване, ощетяване, безсмислие, абсурд. Много често депресивното състояние в тази възраст протича вяло и често се възприема от близките като суетност, каприз и чепатост на характера.

Кога един депресиран човек посяга на живота си?

В състояние на депресия мислите за безизходица и безперспективност са толкова силни, че понякога карат човек да не виждат друг изход от положе-нието, освен самоубийство. Макар че това е много краен акт, противоречащ на нагона за живот, той се среща при хората със запазена действена актив-ност /човек трябва да бъде двигателно активен, за да пристъпи към само-убийство/. Факт е, че леките депресии много по-често тласкат към само-убийство, отколкото по-тежките, където пациентът е отпаднал и отпуснат.Практиката показва, че бързото повишаване нивата на серотонин намалява суицидните /самоубийствени/ нагласи на страдащия.

Може ли депресията да бъде придружена от други състояния?

Много често наред с депресията се проявяват и недепресивни симптоми като силни пристъпи на паника от посттравматичен стрес. Това са състояния, в които симптомите се комбинират и много често се размиват границите между тях. Напр. често срещани са т.нар. соматични /телесни/ симптоми на депресия. Такива са честото главоболие, сърцебиенето, колебанията на кръвното налягане, чувство за гадене, тръпненето на ръцете и краката, топли и студени вълни по тялото, често изпотяване.

Какво представлява биполарното афективно разстройство?

Това е състояние, при което има регистрирана освен депресивна симптоматика и алтернация на фазата /превключване / към мания. Манията е състояние на повишено настроение и тонус, както и патологична бързина на мисълта. По принцип по-често се срещат депресивните епизоди, като много по-рядко те алтернират в манийни. При половината от страдащите е налице само депресивни симптоми. Тогава при тях състоянието се квалифицира като униполярно афективно разстройство.

Какво представляма дистимията?

Коренът на тази дума идва от “тимия” – насторение, и “дис”, което означава нарушение. Това е състояние на подтиснато настроение и често предшества депресивния епизод. Много от пациентите съобщават месеци на подтиснато настроение, които са съпроводени и от мисли за безперспективност. На фона на това състояние двигателната активност е сравнително съхранена. Диагностицирането му е лесно. Леченето е подобно на депресивния епизод. Без терапия дистимията прераства в голям депресивен епизод.

Може ли депресията да съпътства други заболявания?

Да. Това са най-често хронични заболявания, при които човек приема лекарства с години. Такива са някои ендокринни заболявания-тириотоксикоза /”гуша”/, диабет, болести на сърдечно-съдовата система, паркинсонизъм, мозъчно-съдовата болест, заболявания на бъбреците и черния дроб. При някои от тях депресията е следствие на терапия на основното заболяване, т.е. получава се от лекарствата за леченето му. Такъв е случая на паркинсонизъм. В други случаи депресията съпътства хроничното заболяване, като понякога влошава неговото протичане. Много често депресията е причина за поява на хронично заболяване, т.е. то е нейно следствие и лечението му е безпредметно, ако не се лекува стресът. Такъв е примерът с хипертонията, която не се повлиява от лекарства, а при изследване сърцето се оказва здраво. Това означава, че антистресовата терапия лекува първопричината и стабилизира кръвното без човек да се нуждае от терапия на хипертонията. Този факт е известен на всички пациенти, провели такъв тип на лечение.

Лекува ли се депресията?

Това е възможно само, когато е налице съвкупност от правилна преценка на състоянието, правилно подбран медикамент, достатъчно продължителен срок на лечение и подходяща психотерапевтична подкрепа на финала.

Как се лекува депресията?

Стресът както и депресията се лекуват по един и същи начин-чрез стимулация на нивата на биологично активните вещества в мозъка. Тя може да се извърши както с химични субстанции /медикаменти/, така и с продукти изцяло на биологична основа /хомеопатични средства и билкови продукти/.

Какви са медикаментите за лечение на депресията?

Тяхната група е много разнообразна. Съобразно терапевтичния им профил те са субстанции, повлияващи предимно напрежението, предимно настоението, предимно енергичността или и трите групи симптоми, взети заедно. Подборът на медикамента най-често е въпрос на правилно диагностициране на състоянието от специалист. Хронологично най-старата група стимулиращи медикаменти е тази на трицикличните антидепресанти. Следва групата на МАО-инхибитори, при които ефектът се постига чрез блокиране на специфечен ензим в мозъка, и групата на инхибиторите на обратния захват, която е т.н. нова генерация медикаменти. Ефектът при тази група се постига като се задържат едно или няколко биологично активни ве-щества в нервната клетка и по този начин се постига терапевтичният ефект.

Може ли човек да бъде лекуван с който и да медикамент от изброените групи?

Това, разбира се, е невъзможно. Само по себе си състоянието на всеки има своите особености по отношение на симптомите, тяхната продължителност във времето, а също така и по отношение особеностите на личностовата структура. Аз твърдя, че един и същи човек, поставен под влияние на едни и същи стресови фактори, но по различно време, реагира по различен начин. Възможно е лечението на двете състояния да изисква различен медикамент. На базата на натрупания с годините опит ние обикновено избираме лекарство, което действа в 80% от случаите. Но понякога от него няма добър ефект и се налага да минаваме към друго средство или да комбинираме няколко. Така с течение на времето състоянието се стабилизира и се подобрява. Най-често се сменят медикаменти от различни групи.

Кои групи медикаменти се използват най-често?

Аз съм на мнение, че най-доброто лекарство е това което действа. Практиката показва, че не винаги най-скъпото и най-ново лекарство е най-ефикасно. Субстанциите на медикаментите се свързват със специфични белтъчни структури в мозъка, които ние наричаме рецептори. Рецепторите са различни както за различните типове биологично активни вещества, така и за медикаментозните субстанции, които внасяме от вън. Както при всеки човек структурата на белтъка е индивидуална, така и структурите на рецепторите са неповторими. Колкото по-близки са те до субстанцията на лекарството, толкова по-добър е ефекта от лечението. Казано образно, те трябва да си паснат като ключ и ключалка на врата. Само тогава е възможно да очакваме резултат от лечението. Разбира се, групата на по-старите медикаменти-трициклици, се използва все по-рядко, но за сметка на това ефектите на по-новите медикаменти се сравнява с тях.

Кое е характерно за по-съвременните групи медикаменти?

Те са много по-мощни по отношение на ефекта си и много по-селиктивни по отношение на белтъчните субстанции в мозъка, с които се свързват. От там идва бързият им стимулиращ ефект и минималният риск от странични действия. Много по-удобен е техният прием, който често е еднократно дневен. В повечето случаи те са предназначени за хора в активна творческа възраст, за които е характерна динамика и мобилност на ежедневието, необходимост да се взимат бързи решения. Това означава, че тези медикаменти не пречат на шофиране, употреба на алкохол, което е много важно за един активен човек.

Има ли от тях такива, които предизвикват сексуални смущения?

При 40% от приемащите ги мъже и жени се наблюдават такива смущения. Те включват най-често нарушена ерекция при мъжа, нежелание за секс или затруднен оргазъм. При жените най-често се проявява липсата на оргазъм. Тези състояния се наблюдават при медикаментите, които се свързват със серотониновите рецептори в мозъка. Тези смущения изцяло липсват при МАО-инхибиторите, което ги прави незаменими за лечение на стрес при млади хора.

Може ли човек да стане зависим към антидепресантите?

Това на практика е невъзможно, тъй като при това лечение не се наблюдава симптом на отнемане, т.е. не е необходимо да се увеличават дозите за постигане на по-добър ефект.

Имат ли странични действия антидепресантите?

В упътванията, съпътстващи всяка една опаковка, са описани множество странични ефекти. Обикновено те се появяват след първите 2-3 приема на медикамента и изчезват след втората, третата седмица. В повечето случаи напомнят симтомите на развитие на депресията, но са обърнати в обратен хронологичен ред. Ето защо аз твърдя, че това са симптоми на състоянието, а тяхната променливост се дължи на подобрението на биологичните дефицити. Следователно е избрана правилната стратегия на лечение. В повечето случаи неприятните “странични” ефекти от терапията се тушират като се взима допълнително успокоителни.

Кога настъпва добрият ефект от лечението с антидепресанти?

Лечението с антидепресанти е бавен продължителен процес. Повечето пациенти желаят ефекта още след 2-3 приема на лекарството. Което, разбира се, е невъзможно. Добрият ефект идва с течение на времето и натрупването на медикамента в мозъчните структури, което в последствие води до промяна в състоянието. Обикновено след 10-15 дни вече се чувства лека промяна в симптомите. След четвъртата седмица симптомите са редуцирани на 40% и това е много добър прогностичен белег. Максималният ефект обикновено идва в края на седмата-осмата седмица. След това този ефект се поддържа със същите лекарствени дози месеци наред.

Как да подпомогнем състоянието през първите дни на лечението, за да се усети подобрението по-бързо?

Това е изкуство. То изисква прецизното съчетаване на медикамент с бърз ефект, от една страна, и антидепресант от друга. Това може да направи само специалист със сериозен опит в лечението на тези състояния. Обикновено първият месец се нарича критичен. Тогава лекарството все още не се натру-пало в мозъчните клетки, а състоянието е много колебливо – ту се подобрява за кратко, ту отново потъва. Но тенденцията е добрите периоди да стават все по-продължителни, а лошите все по-кратки и да изчезват от самосебе си. През този месец понякога пациентите прекъсват лечението си, тъй като им се струва, че лекарството влошава, а не подобрява състоянието им. Това е напълно погрешно, защото ефектът от лечението все още не се е разгърнал.

Как се провежда терапията след стабилизиране на състоянието?

В зависимост от тежестта на състоянието стабилизацията настъпва най-рано месец от началото на лечението, а най-късно в края на 3-4 месец. Човек се чувства добре, енергичен е, има добро настроение, храни се с апетит, има продължителен и добър сън. Това обаче не означава, че състоянието е излекувано. То е само стабилизирано. Спирането на медикаментозната терапия в този период води до завръщане на депресията в рамките на 2-3 месеца. Затова много е важно да се прецени правилно продължителността на лечението, която често трае 1-1,5 година, а може би и повече. Целта е след спиране на терапията човек да остане емоционално и волево стабилен в рамките на следващите години.

Какво можем да направим, за да подпомогнем действието на лекарствата в периода на медикаментозно лечение?

Често близки и познати на страдащия му дават съвети да се стегне и мобилизира, за да преодолее стресиращите фактори от ежедневието, да не пие кафе и да не пуши цигари, да избягва стреса. Това, разбира се, е несериозно. Всеки прочел тази брошура , разбира, че депресията се определя от биологични дефицити и това прави състоянието невъзможно за контрол от страна на страдащия. Понякога мобилизацията за преодоляване на напрежението води до неговата ескалация, т.е. състоянието още повече се влошава. Затова Ви съветвам да не променяте начина си на живот, а да приемете подходящо лечение. Така без усилия от Ваша страна състоянието Ви ще подобри.

Може ли към медикаментите да се приемат билкови субстанции, за да се подпомогне лечението?

Няма пречки за това. Но само когато биликите “допълват” ефекта от лекарствата. Лечението на депресията единствено с билки е невъзможно.

Как да подпомогнем терапията?

Това може да стане с приемането на някои храни, богати на вещества, участващи в синтеза на медиаторите в мозъка. Такива са шоколадът, който съдържа аминокиселината валин, и бананите, които съдържат аминокисе-лината триптофан. Тези две незаменими аминокиселини са съставки за синтеза на серотонин /веществото, чиято липса в мозъка предизвиква депресия/. Най-достъпният начин е излагането на слънце, особено през зимните месеци, когато го има. Ролята на слънцегреенето все повече се отчита като важна за лечението на депресивното разстройство. Установено е, че през сезоните с усилено слънцегреене намалява интензивността на симптомите на депресия. И обратно, депресивните симптоми се усилват през месеците с по-слабо слънцегреене. Затова много от пациентите отчитат стабилизация на състоянието през лятото и по-колебливо състояние през зимните месеци. Това има своето научно обяснение и то е, че увеличеното слънцегреене подобрява нивата на серотонин в мозъка.

Психоанализата лекува ли депресията?

Сама по себе си психоанализата представлява един от многото видове психотерапия. Самият термин стана популярен чрез филмовите герои, които ползват такива услуги. Прилагането на методи от психотерапията трябва да бъде строго прецизирано и винаги подкрепено от медикаменти в острата фаза на депресивното състояние. След спиране на медикаментите вниманието трябва да се насочи към промяна в нагласите, моделите на поведение и към изграждането на стратегии за справяне с ежедневния стрес.

Кой може да лекува депресията?

При депресията са разстроени най-важните сфери на психичния живот - емоции, воля, мислене, сън, хранене. Това състояние трябва да се лекува единствено и само от психиатър. Той е специалистът, който добре познава устройството на психичния апарат, промените, които настъпват в него и има опит за правилното лечение. Най-често лечението представлява програма от действия, които следват своя ред и последователност във времето.

Депресията не е ли нервно разстройство, което изисква лечение от невролог?

Повечето хора свързват “разстройството на нервите” с неврологичен проблем. Затова често търсят помощ от невролог. Това е абсолютно погрешно и забавя лечението. Често го усложнява поради масово използваната “успокоителна терапия”, която не лекува, а само поддържа и “замазва” състоянието.

Как да разберем, че наистина се нуждаем от помощта на психиатър?

Посещението при психиатър е свързано с битуващото мнение, че това е специалист, който лекува “луди”. Реакцията на всеки стресиран човек е, че не е “луд”, за да се консултира с психиатър. Това често води до преминаването на стреса в депресия, след което срещата става неизбежна, а процесът на лечение продължителен.

За финал Ви предлагам кратък тест за оценка на състоянието, която всеки може да направи сам.

1. Събуждате се рано сутрин и не можете да заспите отново.

2. Чувствате се преуморен без видима причина.

3. Липсва Ви самоувереност. Колеблив сте.

4. Чувствате се самотен и отхвърлен от света.

5. Чувствате се безполезен.

6. Храните се прекалено много.

7. Пиете прекалено много.

8. Трудно се концентрирате.

9. Трудно Ви е да мислите логично или да да взимате решения.

10. Ежедневните задължения Ви костват усилия.

11. Загубили сте интерес към секса.

12. Апатични сте, липсва Ви мотивация.

13. Понякога плачете.

14. Не виждате бъдеще пред себе си.

15. Чувствате се като в клопка, в капан.

16. Чувствате, че не се справяте с проблемите.

17. Имате проблеми със съня.

18. Смятате, че не си струва да живеете.

19. Страдате от бързи смени на настроението.

Резултати от теста:

по-малко от 5 отговора “да” – депресивни нагласи, начало на депресия

5-10 отговора “да” – състояние на депресия

над 11 отговора “да” – клинични форми на депресията