Блогът на д-р Герев

Все повече известни хора от културните и артистични среди стават извор на агресия. Днес ни сюрпризира арестът на актьора Христо Шопов. Човек в активна възраст, със житейски опит, завидна професионална кариера и с три законно притежавани пистолета. Започвам да се чудя кое от всичките ми твърдения кореспондира с истината. В последно време агресивните прояви на известните стават все по-дръзки. Арогантността и простащината им - все по-натраплива. По правило агресорът- вербален или физически се отглежда. Не мога да си обясня как кротък и смирен човек като Наум възпита агресор като Христо. Жертва на агресия  е жена -  с охлузвания на ръката-значи дърпана и драна и с хематом на горна устна-резултат от удар в лицето- по данни от полицията. Сега много съмишленици на насилника ще започнат да замазват постъпката му с  ласкави изказвания, колко добър човек е, колко талантлив актьор е, колко много съжалява. Това е факт, обаче не го оправдава да раздава юмручно правосъдие и да размахва пистолет. Както винаги в тези случаи истината е някъде по средата между двете страни. Трагичното е , че допускаме физическата агресия да управлява живота ни. Започва се невинно с вербални закани- те не подлежат на санкции. Преминава се към физическа саморазправа и в краен случаи се стига до отнемане на живот. Примери много- само аз съм коментирал три случая през изминалата година. Ето защо съм обявил война на всички  форми на насилие.  Затова от днес или по скоро от “Вчера” няма да гледам продукции, в които участва насилника Христо Шопов. Той с личен пример ни показа, как не трябва да решаваме междусъседските си проблеми.

Днес в Дупница мъж с психични отклонения е откраднал автомобил с две деца в него. Престъплението е разкрито бързо-децата са на собственика на автомобила а кщрадеца - с психични отклонения. Това е информация от полицията. На пръв поглед нищо страшно не се е случило- дали обаче това е така. Детската психика има свойството да запечатва психотравмени събития и при подходящи обстоятелства, свързани с подобна психотравма да ги вади от подсъзнанието. Това е тежко психотравмено събитие, което ще мъчи децата цял живот. Винаги при качване в автомобил те ще изпитват страх, че може да бъдат изоставани или отвлечени. Винаги при преминаване по маршрута на престъплението срещу тях или около мястото на кражбата психиката им ще реагира по модела на пресъздаване на ситуацията и нейното преживяване отново и отново. Така вече като здряли индивиди те може да изпитват страх да се возят в автомобил пак по същата причина. Практиката показва, че психотравмите в детството са най-тежки. Те биват изтласквани, но никога не се забравят. В зряла възраст прерастват в панически реакции, свързани със подобни ситуации. Ето защо родителиБЪДЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНИ. Една такава ситуация може да коства психичната стабилност на детето Ви за цял живот!