Блогът на д-р Герев

Британски, френски и американски учени, занимаващи се с изследване на феномена дълголетие, предлагат няколко правила за продължителен и щастлив живот.На първо място специалистите поставят активния начин на живот, включващ физически и психологични натоварвания. Според тях кратковременният стрес и разумното гладуване водят до активизиране на жизнените сили и оттам до дълголетие. Изследванията на споменатите учени с мишки сочат, че ако храната на гризачите се намали с 30 процента, с 30 на сто се увеличава и продължителността на живота им.Другите важни предпоставки за дълголетие са бракът и активната социална дейност. Обвързаността в семейство увеличава живота на женените мъже с около 7 години, а на омъжените жени - с 2 години.Продължителността на живота може да нарасне чрез промяна на местожителството, чрез умерена консумация на алкохол и разумно отдаване на хазартни игри. Решавайте кръстословици, попълвайте квадратчетата на судоку, така заставяте мозъка си да работи, а работоспособният мозък е залог за дълголетие. Същото се отнася за честите разходки на чист въздух, изучаването на чужди езици и усвояването на нови технологии.Според изследователите най-важното условие за продължителен живот е човек да се чувства пълноценен и да се смее колкото се може по-често.

Скуката по време на работа е позната на мнозина – всяка минута минава толкова бавно и мъчително, докато не настъпи заветният час. Оказва се, че скучната работна среда вреди на мозъка. Според данните на ново проучване липсата на стимул може да има дългосрочен негативен ефект върху работоспособността .За целите на проучването се анализират данни от почти 5000 работещи. Под внимание се взима и способността им да завършват поставени задачи, да управляват своето време и да внимават.Те установяват, че научаването на нови умения и предприемането на нови предизвикателства води до подобряване на когнитивните умения сред хората. Това е особено важно за жените. Сред онези, които са изложени на замърсена работна среда, се наблюдава когнитивен упадък. Това е поредното доказателство,че мозъкът и психиката трябва да се тренират.

Синдромът „Бърнаут” е прогресивен ментален процес, засягащ индивиди, които не са в състояние да се адаптират към ситуации на прекомерен работен и професионален стрес. Основните характеристики на синдрома са: физическа и емоционална умора, деперсонализация, неудовлетвореност от неефективна реализация както професионална, така и личностна. Първите проучвания, проведени през 70-те години показаха, че това състояние се среща много по-често при някои професионални категории: преподаватели, лекари, медицински сестри, социални работници, полицаи, съдии, определяйки и персонални рискови фактори, релационни и екологични такива. Скалата за измерване на Бърнаут (Maslach Burnout Inventory (MBI)), е най-важното средство за диагностициране на нивото на професионално изпепеляване в медицинското изследване.С термина “синдром на Бърнаут” (буквално преведено от английски “да се изгориш отвън”) се има предвид ментален стресогенен и прогресивен процес, засягащ индивиди, които не са в състояние да се адаптират към прекомерен или непрекъснат трудов и професионален стрес, превръщайки се в безразлични и апатични, с оскъдна емпатия към колегите си на работното място или направо цинични към хората, с които си взаимодействат - контактуват.Понастоящем този синдром е една от най-общите причини за отсъствие от работа, описани от лекарите, достигайки епидемични размери сред работниците от Западните страни, дължащо се вероятно на прогресивна, но радикална промяна на понятието „работа” и на неговата значимост в живота на човека. В действителност, през последните години на работата се отделя все по-голямо внимание,което като резултат води до отрицателни ефекти както върху психо-социалния живот, така и върху физическото здраве. „Бърнаут” може да бъде дефиниран като триизмерен синдром, състоящ се от емоционално изчерпване, деперсонализация и липса на професионална ефикасност (или намалена професионална реализация), който се развива в отговор на хроничен стрес, дължащ се на условията на труд.Понастоящем синдромът е бил описан в около 60 професии, в които високата трудова ефективност заема значителна важност и, в които прекаленият стрес може да станат прогресивно вредни в присъствието на лица, предразположени към депресивна тенденция. Освен във вече посочените професии в първите изследвания за бърнаут, можем да включим и нови категории (мениджъри, адвокати, пилоти, войници,спортисти), в които постигането на работните цели води до повишена трудова ефективност и много високи психо-физични ресурси.

Изследователи смятат, че са открили нов маркер в кръвта, който се свързва с епизодичните пристъпи на мигрена.За целта са проведени неврологични изследвания на 52 жени, които са с диагноза епизодична мигрена. Заедно  с тях са изследвани 36  жени, които не страдат от главоболие.При всеки участник са измерени индекса телесна маса. Взети са и кръвни проби, които се анализират за определена група липиди, известни като „церамиди“. За тях се счита, че подпомагат регулирането на възпалителните процеси в мозъка.След проведените анализи се установява, че сред жените, които страдат от епизодична мигрена, нивата на церамидите са понижени, в сравнение с участничките, които не съобщават да страдат от този вид главоболие.Според анализа повишаването на количеството на тази група липиди, рискът от развитие на мигрена намалява.Епизодичната мигрена представлява главоболие, от което засегнатият страда по-малко от 15 дни за период от един месец. За сравнение, при страдащите от хронична мигрена главоболие може да има повече от 15 дни в месеца.Мигрената може да окаже значително влияние върху публичното здраве. Засегнатите са по-склонни да страдат от депресия, тревожност, нарушения на съня и умора.

Жените са близо два пъти по-склонни да страдат от тревожност в сравнение с мъжете, става ясно от данните на глобално проучване.Анализът на включва 48 публични проучвания и в него се посочва, че има нужда от допълнителна изследователска дейност в тази насока, за да се установи кои други групи са изложени на повишен риск.Само в рамките на Европейския съюз повече от 60 млн. души годишно страдат от тревожни разстройва.Става ясно още, че засегната в най-голяма степен е Северна Америка, където от тревожност страдат 8 на всеки 100 души. Тези нарушения са най-слабо изразени в Източна Америка – 3 на всеки 100 души.Тревожните разстройства правят живота  ни изключително труден.Съпътстващи симптоми на тревогата са  повишеното кръвно налягане, чувство на гадене и нарушения в съня.В глобален мащаб жените са два пъти по-застрашени от тревожност в сравнение с мъжете защото са  по-податливи към стреса.При бременните жени също има значително повишен риск от обсесивно компулсивно разстройство, което е форма на тревожно разстройство.

Близо ¾ от децата в Европа и САЩ на възраст между 12 и 16 години имат профили в сайтове за социални контакти.По-голямата част от тях споделят лични данни като адрес или телефон, които са достъпни за всички.Някои от потребителите са толкова обсебени, че започват да споделят твърде много и ненужна за околните информация. Все повече хора са склонни да съобщават интимни сведения във Facebook.Същото се отнася и за публикуването на снимки и разговори. Така неусетно границите между личното и публичното се размиват.Смартфоните и таблетите с техните хиляди приложения допълнително засилват желанието за споделяне. С тях е толкова лесно да се направи снимка, която пък от своя страна издава кой къде и с кого е бил. Това крие риск особено за децата.Най-голяма опастност за малчуганите са престъпниците с наклонности към педофилия, които така намират по-лесно своите жертви.Вредите за здравето от прекараните пред компютъра часове обаче са също толкова сериозни, колкото и тези за личната безопасност.Резултати от проучвания сочат, че онлайн общуването може да доведе до сериозни нарушения в развитието на детската психика. При ползването на социалните мрежи се отделя допамин в мозъка. Това се случва в отговор на интернет комуникацията, която, редовна и продължителна, води до пристрастяване.Тъй като това е биологично активно вещество колебанията в нивото му могат да провокират развитието на  психично заболяване.

Негативните  емоциите могат да окажат вредно и състаряващо въздействие върху кожата ни. Според специалисти кожни състояния като акне, фини линии, екзема и дерматит могат да са резултат от наличие на психични проблеми.Ядът най-много вреди  на кожата. Ако се палим лесно и често се гневим, това засяга лицевите мускули и крие риск от поява на бръчки и фини линии.Срамът  утежнява проблемите с акнето. Когато се чувстваме засрамени, се променят и нивата на ензимите, което може да доведе до пигментация по кожата и дори до косопад.Когато изпитваме омраза, ненавист, организмът се намира в състояние на постоянна тревожност, а това крие голям риск от завишени нива на хормоните адреналин и кортизол в кръвта. Резултатът е поява на акне.Чувството на безсилие и хроничен стрес също повишават нивата на кортизола, познат още като“хормон на стреса“. Негативното му влияние върху кожата се изразява и в увреждане на кожните клетки и отслабване на кръвоносните съдове, като последствията са ускоряване процесите на стареене. В случай че вече сме засегнати от акне и екзема, при наличието на стрес те се влошават.Тъгата и депресията също се изписват на лицето в буквален смисъл. Намръщената физиономия може да доведе до поява на бръчки при очите. Депресията и липсата на сън, от друга страна, често са причина за торбички под очите.Страхът причинява „скок“ в нивата на адреналина в кръвта. Вследствие на това, мускулите се напрягат и кожата започва да губи естествената си плътност, появяват се бръчки.

Нимфоманията е патологично влечение при жената, характеризиращо се с непреодолимо желание за секс. Нимфоманията може да се разглежда като синдром, при който се наблюдава постоянен стремеж към сексуален контакт. Поведението се описва като неконтролируемо, насочено към получаване на сексуални изживявания без значение от възрастта, външността или близостта с партньора. За разлика от жената с изразена сексуална активност, която избира партньора си и контролира поведението си, при страдащата от нимфомания има безразборни полови контакти с много на брой партньори. Тя не изпитва удовлетворение, независимо от броя на оргазмите. Това е рядко разстройство, проявява се при една на 2500 жени. 6 пъти по-често се среща при живеещите на територии с топъл климат, отколкото в умерения пояс. Няма критерии за определяне на хиперсексуалността, но на фона на общото поведение, тези жени правят впечатление. Не е задължително нимфоманката да е в предизвикателно облекло, отличава я готовността за секс, което не е равносилно на поведение при флирт.В леглото тази жена лесно се разпознава по ненаситността си. Най-честа причина за състоянието е маниакалната психоза.

Популярното твърдение, че бременните жени са се абонирали за доброто настроение, на практика е погрешно. При много жени бременността е свързана с редица негативни емоции, които се отразяват по един или друг начин на психическото и емоционалното им състояние, затова може да се каже, че депресиите са толкова често срещани при бъдещите майки, колкото и при всички останали жени. Ако жената  е предразположена към развитието на депресия, нищо чудно това да продължи и по време на износването на плода. Колкото по-млада е бременната жена, толкова по-голям е рискът от появата на депресивни състояния. Липсата на подкрепа и опора от страна на семейството и обкръжението често пораждат  съмненията около това желано ли е бебето.Основните признаци за това, че бременната жена е депресирана, са загубата на желанието да се поддържа, влошен сън, постоянно напрежение,мисли в депресивен стил.Депресията може да прерасне и в следродилна като персистира през първата година след раждането.Лечението на такова състояние е трудно поради ред фактори-износването на плода,кърменето отглеждането на бебето.Лекарствени продукти поради тези причини са трудно приложими.Ако депресията се хване в ранен стадий и лечението се води от специалист се постига добър и траен резултат.

За учените не е тайна, че настроението и стресът допринасят за скъсяване продължителността на живота. Изследователи обаче установяват гените, които имат отношение в целия този процес.Изследователите се опитват да идентифицират разнообразието на гените, за които се смята, че контролират въздействието на настроението и отговора на стреса по отношение на дълголетието на организма.Генът ANK3 представлява особен интерес , тъй като играе ключова роля в този процес. Този ген се свързва с протеин, познат като „ankyrin-G“. Той участва в определени видове синаптична трансмисия.Преди генът е свързван с отключване на биполярно разстройство, аутизъм или шизофрения. Той е и основен кандидат за разкриване на връзката между емоционалните реакции и преждевременното остаряване.След последващ анализ на гените изследователите установяват, че онези, които се свързват с настроението, стреса и дълголетието, менят своите съставки с възрастта. Това става ясно, след като биват анализирани гените на хора, които изпитват значителен стрес или нарушения, свързани с настроението.Оказва се, че гените,които се активират от стреса определят и продължителността на живота.