Блогът на д-р Герев

Печалбите на покер зависят от специална зона в мозъка.Освен на каменно лице, играчите на покер разчитат и на специален район в мозъчната кора, когато решават дали да блъфират или да анонсират в играта, според изследване на университета Дюк.Районът реагира различно, в зависимост от това дали противникът е човек или компютър, коментират изследователите.Неврална визуализация показва, че районът от мозъка, известен като темпоро-париетална зона, носи уникална информация за това дали опонентът е по-силен и да взимаме решение дали да блъфираме. Изследването има за цел да ни помогне да вникнем в човешките емоции.Често се счита, че мозъкът има цяла „социална мрежа“ от зони, които ни помагат да общуваме с другите в социален контекст. Тези центрове освен един реагират на практика по един и същ начин срещу човешки и компютърен противник.Това, което изследователите намират за изненадващо е, че темпоро-париеталната зона се използва само при взимане на решения при общуване с друг човек.Отделна зона от мозъка съчетава информация, получена от вниманието и от натрупаният социален опит в контактуването помежду ни. Хората са социални и затова обръщат по-голямо внимание на човешките си опоненти, отколкото на киберпротивниците си.Те реагират емоционално срещу противник-човек и без емоция срещу противник-машина.

В горещините много хора прекарват твърде много време под преките слънчеви лъчи, забравяйки за опасностите от изгаряния, топлинен удар, повишено кръвно налягане, обезводняване и възможна загуба на съзнанието.Жегата е опасна не само за тялото - тя се отразява и на настроението и поведението ни.Сред факторите, които допринасят за това, са лошият сън, обезводняването и занижената активност заради горещините.Мнозина действително имат чувство, че “ще изпушат”, когато живакът се качва.Горещото и влажно време се свързвало с повишаване на агресивността и проявите на насилие сред хората, както и с падане на общото настроение.Жегата понижава самочувствието ни и засилва усещането за потиснатост и изтощение,което ни причинява допълнително раздразнение.Малък процент хора (около 1-2) изпитват включително и лятната версия на сезонното неразположение. То се характеризира с депресивни симптоми при иначе психически здрави хора.Освен дискомфорт, тези хора чувстват крайно силно безпокойство през лятото, което може да ескалира дори до мисли за самоубийство.Причина за тези парадоксални реакции е засилването на мозъчната активност от горещината.Това разсинхронизира нервният импулс и обърква цялостната мозъчна дейност.Корекцията на този проблем се извършва по химичен път.

Причината за хроничната болка може да се дължи и на силните емоционални реакции на човека.
Изследователите констатират, че областите в мозъка, свързани с емоционалното и мотивационното поведение, си взаимодействат и са с повишена активност при хората с хронични болки.В проучването взимат участие 40 души с чести болки в областта на гърба, появили се наскоро. За целта изследователският екип сканира мозъка на доброволците, за да се проследи взаимодействието между двата мозъчни центъра, фронталния кортекс и нуклеус акумбенс.Доброволците са наблюдавани в продължение на една година.Чрез анализ на резултатите от скенера, изследователите смятат, че могат да предскажат развитието на хронична болка при доброволците с 85% точност, благодарение на емоционалното състояние.
Емоционалната реакция на мозъка вследствие на болка или вреда на тялото е от решаващо значение за определяне на възможността от появата на хронична болка, обясняват учени.
Изследователският екип се надява резултатите от проучването да послужат за разработването на нови терапии за лечение на неприятните хронични болки.Хроничната болка е широкоразпространен проблем. В Европа приблизително един на всеки петнадесет възрастни е засегнат от остра хронична болка.Като хронична болка се класифицира тази, която персистира или се развива в рамките на продължителен период от време, повече от три месеца. От такъв характер са болките в гърба, при артрити, остеоартрити и др.

Два пъти по-вероятно да злоупотребяват с алкохол са децата, които виждат родителите си в нетрезво състояние, сочи проучване на 5 700 деца на възраст 13-16 г.Лошият родителски надзор също повишава риска тийнейджърът да посяга често към алкохолни напитки. Например, ако майката и бащата не знаят къде е детето им в събота вечер или го оставят без надзор да гледа филми, забранени до 18-годишна възраст, подчертават авторите на проучването.Поведението на приятелите като цяло е мощен фактор при прогнозирането на тези навици при юношите.Един от всеки 5 твърди, че се е напивал още на 14-годишна възраст, показват резултатите от проучването. Оказва се, че коефициентът на напиванията на тийнейджърите е 2 пъти по-висок, ако те са виждали родителите си под влиянието на алкохол, дори това да се е случвало само няколко пъти.Поведението на приятелите и членовете на семейството са основни фактори при определянето на риска кога и колко често младежите ще пият алкохол. Смесени и противоречиви са посланията за подходящата възраст и начините за „въвеждане“ на тийнейджърите към алкохола.Друго проучване показа, че честотата на злоупотребяване с алкохол е по-висока при момичетата на 16-годишна възраст, отколкото при връстниците от силния пол.Въпреки че девойките консумират по-малко количество алкохол, в сравнение с момчетата, се напиват по-често от тях, сочат резултатите от последните десет години.Освен това, момичета, често консумиращи спиртни напитки, не се представят добре в училище, имат освободено поведение и са склонни към практикуването на секс без предпазни средства.Тийнейджърките, които уважават семейните традиции и са в близки отношения с родителите си, особено с майките си, е много по-малко вероятно да злоупотребяват с алкохол и да попадат в неподходящо обкръжение. Рискът значително намалява, ако родителите следят поведението и средата на своето дете.

Антидепресантите могат да бъдат опасни за здравето на жените, предупреждават изследователи от Университета Макмастър.”Жените трябва да са много внимателни при използването на тези лекарства”, призова водещият автор на проучването професор Пол Андрюс. “Казват, че този инструмент за лечение на депресия е ефективен и безопасен, но това не е вярно”, заяви Андрюс.Антидепресанти увеличават нивата на серотонин - хормона на щастието в кръвта. Ето така действат те”, обясни ученият.Но изкуствената промяна на хормоналните нива може да предизвика истинска катастрофа в организма. Този хормон играе важна роля в храносмилането, възпроизводството и развитието. Като цяло повечето процеси в тялото на жената се контролират от серотонина.Изкуственото увеличаване на серотонина в кръвта може да доведе до сексуална дисфункция. Това е особено опасно за жените в зряла възраст.Повишените хормони могат да предизвикат ненормално кръвотечение и дори инсулт. “Основните отрицателни последствия надвишават положителната страна на тези хапчета”, категоричен е д-р Андрюс.

Хиляди оцелели след инфаркт, повече никога не правят секс, притеснени, че страстни ласки ще предизвикат нова сърдечна атака, но това според изследователите е мит.”Сексът след сърдечен пристъп не е опасен”, категорични са учените. Едва 1% от хората, преживели инфаркт се осмеляват да изпитат плътското удоволствие отново, сочи статистиката. Грешката е в лекарите, които рядко засягат темата пред пациентите, оставяйки ги в недоумение. Според учените всеки лекар трябва внимателно да обясни на пациента си кога е безопасно да възобнови сексуалната си активност.Ново проучване показва, че половината от мъжете и 2/3 от жените не получават подобни съвети при напускане на болницата.Само двама на всеки петима мъже и една на всеки четири жени е разговаряла със своя лекар по този “неудобен” въпрос. Това, според експерти, е общ проблем, който засяга масово хората, преживели инфаркт. Те трябва да бъдат сигурни, че не е задължително да оставят сексуалния си живот в миналото и да са в постоянен страх,че правенето на секс може да им докара нов сърдечен пристъп.