Блогът на д-р Герев

Желанието ни за сладко се възбужда, само като си представим или видим някой сладкиш или захарно изкушение.Захарта се намира в широк набор от храни и напитки. Какво количество захар се съдържа в даден продукт можем да установим от етикета: глюкоза, фруктоза, захароза, малтоза, лактоза, декстроза, нишесте – всички те са форми на захарта.Захарта обаче не се намира само в сладкишите и десертите, а в киселите млека, кетчупа, сушените плодове, консервираните продукти . Тъй като можем да я намерим навсякъде, е важно да разберем начина, по който тя влияе на мозъка.Когато попадне в устата ни, захарта активира определени рецептори, които „засичат“ сладкия вкус. Част от тях се намират на езика и изпращат сигнал към мозъчния ствол, който оттам достига до много области в предния мозък. Различни зони в мозъчната кора обработват различни вкусове.Оттам се активира системата за възнаграждаване в мозъка. На нея влияят също така и наркотиците, сексът, алкохолът. Прекомерното активиране на тази система обаче може да доведе до загуба на контрол и неутолимо желание за още.

Основна роля в системата за възнаграждение играе допаминът – важен невротрансмитер. Има много рецептори за допамин в предния мозък, но те не са разпределени равномерно. Вещества като алкохол, тютюн и хероин предизвикват свръхосвобождаване на допамин, което на практика води до пристрастяване. Захарта влияе по същия начин на мозъка.В този смисъл захарта въздейства на мозъка като наркотик.Един от първите симптоми на стреса е влечението за консумация на сладко.Постепенно то възбужда “вълчи апетит” към захарните изделия което се обяснява с въздействието върху невромедиаторите .