Блогът на д-р Герев

Идеята да изследва въздействието на крясъка върху човешкия мозък и реакциите ни от него идва на д-р Люк Ърнал след като негов колега се оплакал как плачът на новороденото му бебе направо се забива в мозъка му и отнема способността му да мисли.Няма да навлизаме в теорията на игрите и комуникационните похвати. Само ще отбележим с наш почерк, че с повишаването на глас действително можем да управляваме хората. Писъкът, крясъкът действа директно в мозъка и „отключва пътека“, чиято функция е да се включва като аларма за внимание и страх, констатира изследователски екип от Женевския университет. И колкото по „неравен“ е гласът, толкова по-специфична е реакцията.За да установи мощта на гласа, ученият изследвал въздействието на една фраза, изречена с нормален тон при една група хора и изкрещяна на друга.Успоредно специалисти правят запис и анализират звуковите характеристики на репликите. При викане се получават честотни колебания, които варират между 30 и 150 херца.От анализа на анкетите допълнително се установява, че хората се чувствали най-изплашени, когато колебанията в гласа били най-големи.Естествено, подобно изследване няма как да не върви без изследване на ядрено-магнитен резонанс. Активността на мозъка  при слушателите показала, че е особено чувствителна при крещене, като още по-активна била при по-висока амплитуда на звука.
Изследователите установили също, че мозъкът реагира по-остро и на някои звукови сигнали от типа на алармените, но това се отнася по-скоро, когато звукът се чува инцидентно, а не, примерно, всяка сутрин. Тепърва ще се изследва как да бъдат използвани различните честоти, за да се получи ефективният алармен звуков сигнал, да речем, който ни буди  сутрин за работа.