Блогът на д-р Герев

Страхът е основно чувство,което ни съпътства в ежедневието.По принцип всеки има индивидуално ниво на страх.Той може да е насочен към обект или събитие и се нарича ситуативен страх.Описани са случаи в които човек се страхува заради самия страх.Състоянието е квалифицирано като свободно блуждаещ страх.Както казва бащата на световната психиатрия ЗИГМУНД ФРОЙД през съзнателният ни живот ние се учим да се справяме със собствените ни страхове.Когато страховете ни станат интензивни те са и непреодолими.Така познатите ни страхове от затворени пространства ,насекоми,животни ,тъмнина придобиха нова окраска със страх от терористични актове.Симптомите на състоянието не са по-различни от тези при всеки друг тип страх.Освен афекта са засегнати и сомато-вегетативната сфера както и избягващите опасността действия.Колкото повече ни успокояват,че това няма да ни се случи толкова повече подхранват с реални страхове психиката ни. Зоните на страха в префронталната мозъчна кора се задействат при най-малкия импулс,че опасност има.Когато тази мисъл започне да ни буди от сън тогава състоянието на страх ни е обзело тотално.По данни на статистиката пет процента от българите отказват пътувания заради страх от терористични актове а 25% се страхуват,че могат да станат жертви на тероризъм.След преживян такъв момент психиката се очиства от напрежението и страха с години.Лечението дава по-бързи резултати но страха винаги остава.