Блогът на д-р Герев

Понятието „световъртеж” в повечето случаи има много различни интерпретации. За някои хора това е чувството за замайване, нестабилност, несигурност при ходене, други го дефинират като завъртане на околните предметите, движението им в определена посока или усещане за собствено пропадане или залитане на дадена страна.Във всички случаи обаче трябва ясно да се определи за какъв точно тип „световъртеж” става въпрос, за да се насочи диагнозата в правилната посока и да се вземат навреме съответните мерки.Възможността за запазване на равновесие и стабилност по време на седене, ходене и движение въобще се дължи на вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо. Той служи като рецептор, който улавя промените в позицията на главата при нейното движение. Информацията се предава по нататък в мозъчния ствол и малкия мозък, които съответно координират последващите реакции за запазване на равновесието.Именно наличието на тези две звена – периферно, което представлява вестибуларния апарат и свързания с него вестибуларен нерв и централно, което описва съответните мозъчни структури, възприемащи и контролиращи сигналите от периферията, налага разграничаването на два основни типа световъртеж – с централен и периферен произход.При високи температури световъртежът е от централен произход и поради това средствата успокояващи вестибуларния апарат не го премахват.Необходима е прецизна оценка на състоянието за адекватен подход на терапия.