Блогът на д-р Герев

Стана практика междусъседски конфликти да завършват фатално. При анализ на психологическата ситуация става ясно , че проблемите са трупани с години. Страните обикновено така покачват напрежението помежду си, че една искра агресивност е достатъчна да предизвика психологичен взрив. Звучи банално, но отново бивш служител на органите на реда , със законно притежавано оръжие убива свой съсед при поредна свада. Всички в момента съчувстваме на жертвата и укоряваме насилника - убиец. Критика обаче търпи цялото ни общество , защото позволи на агресорите да контролират живота ни. Агресията е навсякъде и стана част от ежедневието ни. Няма да спра да повтарям, че всеки психопат си мисли , че е гениален, а не може да осъзнае колко е елементарен и предсказуем. Всичко това можеше да предотврати една смърт и един затворник, който ще излежи присъдата си още по-озлобен към обществото от сега. Когато имате вербален или физически тормоз от психопат с оръжие е редно да подадете писмена жалба в прокуратурата. Тя защитава гражданския интерес и този на държавата. Устните оплаквания в полицията вижда се не дават резултат. Оповестяването на факти около агресора в медиите очевидно  са с негативен резултат. В тези случаи вината е обща и на жертвата и на агресора-парадокс но факт! Ако жертвата разбираше поне малко от психологията на психопата, не би се стигнало до този фатален край. Психопата обича да контролира ситуацията и да подчинява околните на волята си. Постига го с вербална или физическа агресия, дори с оръжие. Той е душевен и физически терорист! Реакцията на отпор срещу него в кризисни ситуации е равносилна на смърт. Дори въоръжени полицаи да му бяха насреща, той щеше да убие и тях защото е под въздействие на агресивен афективен импулс. Ето защо в тези ситуации правилния подход е да се намали спешно напрежението. Тук си проличават уменията на психолога- да направиш кризисна интервенция и да спасиш собствения си живот от пряката заплаха - психопат с оръжие. Сега е късно, както за единия, така и за другия. Остават коментарите ПОСТ ФАКТУМ!

От вчера Пост Травматичното Стресово Разстройство има нова разновидност и тя е Пост Земетръсно Стресово Разстройство.Тази нова разновидност на стреса трябва да бъде включена в международната класификация на психичните разстройства. Причина за това е мащабността на проблема както и прогнозите за неговата продължителност. Ефектът върху психиката при едно земетресение без разрушения е един а при система от трусове с разрушения и прогнозна продължителност от една година е съвсем друг. Стресовият фактор- земетресението  ще тормози психиката на потърпевшите цял живот. Практиката показва, че стресовото състояние има две фази-остра и хронична. Острата фаза  е с продължителност до една година от стресовото събитие. Тя включва силен страх и постоянно тревожно очакване земята да се разлюлее. Тези психични симптоми са придружени от световъртеж, сърцебиене,  моряшка-нестабилна- походка и чувството, че земята постоянно се тресе и човек “потъва” в нея. В повечето случаи при по-емоционално чувствителните хора, острата фаза може да продължи  и няколко години. Хроничната фаза на Пост Земетръсното Стресово Разстройство продължава цял живот. Тя е свързана със способността на психиката ни да помни и “възпроизвежда” стресови събития. Това е моделът на съпреживяване или фийд бек. Той е свързан със спомена за силната стресоваситуация и с евентуалната загуба на близки хора и дом. Практиката показва, че дори споменаване дума или обект, свързан с психотревмата , може да активира стресовата реакция във вида, в който е била реакцията на човек в острата фаза. Всички хора, които по някакъв начин са се докоснали до тези трагични събития- потърпевши, техни близки, спасители, отразяващи събитията ще бъдат “покосени” от стресовия синдром, а той ще остави дълбока психологична и неизлечима рана за цял живот!

Социалните мрежи  имат както отрицателен ефект върху обществото- там спокойно можеш да бъдеш измамен, но могат и да спасят човешки живот. Във виртуалното пространство всеки може да се представи измамно. Това е благоприятна почва за мошеници и крадци, които благодарение на манипулаторските си качества успяват да омаят най-често самотни хора и да ги принудят да следват волята им. Най- тъжното е, че хората почти масово живеят самотно и това ги лишава от емоционален живот и им създава емоционална зависимост. Така на фона на емоционално-нивелираното ежедневие се появява измамник- мъж или жена и обещава емоции но срещу пари. Поради описаната зависимост към емоции от всякакъв тип жертвите са  склонни да ги получат на всяка цена. Следват само обещания  и разбира се нови суми, които трябва да платите, за да ги получите. Така неусетно ставате поредната жертва на емоционалната мафия. След като отрезвеете и разберете лъжливата виртуална реалност се чувствате употребени и нечистоплътно ограбени финансово а емоционално  водени за носа. Така се стига до импулс-да си сложите край на живота- в социалните мрежи с предаване на живо. Това действие психологически е див зов за помощ. От една страна е задействано обществото, което да прояви емпатия и да помогне като запълни емоционалната дупка от напразните надежди. От друга страна това е призив към емоционалния измамник - терорист, да изпълни поне едно обещание , за което му е платено. Приемането на таблетки и алкохол е последен писък за помощ, като импулса е извършен за да компенсира силното напрежение и тревожност от липсата са съчувствие. Добрата новина е, че човек предприемайки такава показност на действията си е сигурен, че ще бъде спасен. В този случай от социалните медии имаше положителен ефект и беше спасен човешки живот. Емоционалната празнина обаче няма да бъде запълнена. Затова съветвам всички, които търсят виртуална емоция да подхождат с резерви. Лесно може да станете жертва на виртуална измама и да предприемете  действия на отчаяние на опит за суицид , който да ви отведе до психиатрията.

Днес бях шокиран от информацията, че във финансираният от нашите данъци НСИ споровете между началници на отдели се решават с ръкопашен бой. Както знаете аз съм обявил война на насилието във всичките му форми. Затова не можах да асимилирам факта, че в държавна институция се раздават юмруци. Това е абсолютно недопустима практика, която най-вероятно съществува и в други институции, освен в НСИ. Кризата и девалвацията на авторитета на държавните структури е факт, но саморазправите между служители е недопустима. В случая с НСИ  е повикана Спешна помощ и потърпевшия- вероятно с комоцио е пролежал няколко дни в болница. След завръщането му на работа е бил наказан от ръководството на НСИ , че е бил бит и е напуснал. Това е толкова трагично , че едва сега ми става ясно отношението на институциите към обикновения гражданин, на гърба на който те дерибействат. Съветът ми към потърпевшия от побоя служител е да си направи медицински изследвания и да съди насилника и организацията. Комоциото е сътресение на мозъка от нанесен силен удар в областта на главата. То остава трайни последствия както върху психиката,така и върху жизнените функции на тялото. Симптоми като главоболие, световъртежи, повръщане и безсъние бледнеят пред такива като аритмия, високо артериално налягане и хормонални проблеми, които пък могат да доведат до живото застрашаващи състояния. Последствията от сътресението човек носи в главата си цял живот. Насилниците са много смели в агресията си докато знаят, че имат гръб. Ако изпитат върху себе си строгостта и силата на Закона смелостта им драстично намалява. Тяхното желание за контрол и “управление” с психичен и физически терор може моментално да се стопи ако не подминем фактите с лека ръка. Крайно време е да сложим край на юмручното право и да настаним насилници там, където им е мястото- в затвора или психиатрията!  На първо време-вън от държавната администрация!

Много хора от третата възраст са диагностицирани с диабет от втори тип. Повечето приемат и продукти, стимулиращи панкреаса да произвежда инсулин. От практиката прави впечатление, че дори при кръвна захар 6 ммол даже общопрактикуващи лекари изписват сулфанилурейни препарати. Някои хора са силно предозирани с тях и кръвната им захар слиза на 3-3,5 ммол/л, което граничи с кома. Това е причина за увеличена кортизолова секреция, за покачване на кръвната захар, което пък води до сърцебиене, високо артериално налягане, тревожност и безсъние. Ето защо за тези пациенти обяснявам- нервната клетка се храни с глюкоза. Намаленото количество глюкоза в циркулацията кара организма да търси източник. Активира се производство на глюкоза от масти и протеини- глюконеогенеза- процес, който се активира от кортизол, които пък организмът трансформира в адреналин. Именно адреналинът като хормон на стреса е причина за проблемите - телесни и психични. Нормално за един човек в трета възраст кръвната захар трябва да варира от 6-12 ммол/л. С 5 ммол напрежението е гарантирано, с 4 състоянието е критично с 3 граничи с кома. Ето защо не е необходимо  да се страхувате от високата кръвна захар а от ниската. Хипогликемията или ниската кръвна захар  е вредна както за тялото, така и за психиката. Високата кръвна захар не е  животозастрашаващо състояние за разлика от ниската. В такива случаи спирането на антидиабетната терапия и приемът на захар решават проблемите моментално. Добавянето  на МЕЛАТОНИН АМБРОЗ УНО преди лягане регулира фазите на съня и го прави дълбок и продължителен. МЕЛАТОНИН АМБРОЗ УНО е изцяло природен продукт и приемът му не създава зависимост.

Българите може да са най-песимистичната нация в Европа но не са фаталисти. Днес хора се движат по улиците, шофират, работят, дори ходят на лекар. Все пак е 13 ти петък. Загубите от този факт са 900 милиона. Много хора избягват да излизат от домовете си или изпадат в ужас като видят черна котка. Неслучайно в небостъргачите няма 13 ти етаж, в самолетите няма 13 ти ред а в повечето хотели няма 13 та стая. Всичко това обслужва мислите и поведението на фаталистите. Фатализмът е проста форма на психологична защита. Това е един вид изтласкване на неспособността ни да се справяме с проблемите си към петък 13 ти. За всичките ни неуспехи и неприятности днес не сме виновни ние а съвпадението от ден и дата. Това ще рече че погледнато философски , ние българите се справяме добре с проблемите си. Ако се абстрахираме от ” фаталната” комбинация днес е един най-обикновен петък  и следва уикенд-насладете му се!

Според проучване на социолози, българите сме най-песимистично настроените хора в европейския съюз. Това заключение звучи тревожно, но в същност е много положителна тенденция. Основен проблем на психиката е разминаването между очаквания и реалности. По природа българите сме пословични максималисти. Във всяко празнично пожелание при нас присъства “много”, Оказва се обаче, че “много” е вредно прилагателно, защото се случва рядко. Когато човек очаква много а получи насреща малко  разгръща стресова реакция. Много стресови реакции са равни на меланхолия или скептицизъм. Много меланхолия води до депресия. Когато обаче очакванията са песимистични , и те  се покриват с действителността, очакванията ни се покриват с реалността  и така ни предпазват  от остър стрес. Ако се случи нещо добро, то и песимизмът намалява. Ето защо аз твърдя, че песимизмът ни е защитна реакция от икономическата и духовна криза, която засяга по някакъв начин всеки един от нас. Това е способ , да съхраним психиката си и да я предпазим от остри стресови събития в бъдеще. Над 75% от анкетираните са песимисти по отношение на промяна към добро през новата година, което означава, че емпатия и здрав разум все още има!

Нов фрапиращ случай на ревностна параноя потресе обществеността. Жена е пребита от съпруга си с ракета за тенис заради телефонен разговор. Психопата насилник е сложил проследяващи програми на телефона на жена си с цел да я следи и да я улови в изневяра. Преди години същият рецидивист отново  е извършил подобно деяние, като тогава жената е казала на лекуващите я колеги, че е паднала. Стокхолмския синдром на жертвите на физическо насилие ще коментираме сега. За тези, които не знаят , това е състояние, при което  жертви на насилие психопатологично извратено  започват да симпатизират на насилниците си и да оправдават агресивните им  действия. Анализ на този синдром показва две основни причини за парадоксалното поведение на жертвите- от една страна страхът от физическа саморазправа от страна на насилника  и от друга - срамът от това, че си бил малтретиран психологически и физически. Страхът  е основния двигател на психиката. Още Фройд е казал, че човек трябва да се научи да живее със собствените си страхове. Оказва се , че по-емоционалните хора с  характерови черти-зависим тип не могат да го постигнат. Те биват манипулирани от насилниците си до такава степан, че стават зависими от тях. Тази зависимост е в основата на Стокхолмския синдром на жертвите с което се оправдава агресивното поведение на  насилниците. На втори план остава срамът, че си жертва на терор- психичен а в последствие и физически. Това поведение прави насилника още по-дързък в действията си , защото бива прикриван а агресията му - ненаказана. Изборът на тенис ракета в конкретния случай има и символично значение. Това означава - ще те блъскам като топка в стена! Само този факт показва перверзността на насилника, целящ да тормози физически жертвата си с цел да я осакати. Тъй като аз съм декларирал нетърпимостта ми към насилието във всичките му форми съветвам всички жертви на насилие да се жалват в прокуратурата. Всички останали действия само или бездействия само подхранват параноята на насилника и го “убеждават” в правотата на действията му. Нека като общество покажем нулева толерантност към насилието, с което сякаш свикнахме да живеем.

Все по-масова е диагнозата-”Тиреоидит на Хашимото”  при жени, приемащи антидепресанти. Причина за състоянието, което наподобява въпросното заболяване се оказва, че е серотониновия синдром. Това е процес на натрупване на антидепресанта, които води  до наднормено покачване на нивото на серотонин и оттам куп проблеми. Основните са главоболие, световъртеж, сухота в устата, сърцебиене, обилно изпотяване. Освен това се маркират и раздвижвания на хормоните като заради анатомични особености най-често е повишаването на ТСХ. Високите нива на ТСХ  бутат периферните хормони и за това ендокринолозите назначават тироиден хормон. Приемът му от една страна  възстановява  хормоналното равновесие а след това засилва дисбаланса. Имам предвид следното-щитовидната жлеза намалява функцията се за синтез на хормони, защото внасяте хормон отвън а ниския ТСХ я кара да работи повече. Така се образуват възли които хирурзите с удоволствие оперират. Премахването на щитонидната жлеза частично или на цяло изисква хормонзаместителна терапия. Това е грубо вмешателство във хормоналния баланс на организма по отнощение на всички хормони. По стандарти антидепресанти се приемат не повече от година. След това рискът да си увредите тялото нараства с всеки  месец. Заради антидепресанти може да останете и без щитовидна жлеза.

Принцип в моята практика е да съм нетърпим към агресията във всичките и форми. Ето защо подкрепям борбата на “колежката” от известния медицински сериал срещу насилието. То за съжаление стана ежедневие в нашия живот. Започва с вербален натиск и прераства във физическа саморазправа. Ние като общество до такава степен свикнахме с насилието, че развихме дори Стокхолмски синдром към насилниците. По един особено перверзен начин ги заобичахме и дори на моменти ги оправдаваме. От психологична гледна точка насилието обаче има две страни-едната е видима а другата -не! Обикновено жертвите на насилие показват видимата страна, невидимата спестяват. Психиката на човек е океан без дъно - в много случаи не е ясно как ще реагира на определен тип дразнене. Много често вербалната агресия на жертвата на физическо насилие  към насилника сама провокира късосъединителна ответна реакция на  физическа агресия. За тази невидима страна на агресията говоря. Самият аз съм бил често обект на вербална агресия на пътя. Вместо да провокирам агресора към физическо насилие му обяснявам колко неопитен шофьор съм, как се извинявам за причиненото неудобство и моля за снизходителност. Това е психологически подход, който веднага намалява степента на агресивност. Така се избягват физическите саморазправи. Много често обаче , водени от подбуди за защитаване на собственото его , жертвите на насилие провокират техните агресори до краен предел. Това е една от основните причини за физическа саморазправа. Разбира се провокацията не е повод да оправдаем насилника, но нека жертвата на физическа агресия си даде ясна сметка доколко се е опитала да тушира вербалната агресия, за да не се стигне до физическа. Нека обществото ни като цяло обяви война на агресията във всичките и форми! Аз го правя!