Блогът на д-р Герев

Фронтално-темпоралната деменция е втората по честота деменция при възрастни под 65-годишна възраст. Заболяването е социално значимо, тъй като хиляди семейства в Обединеното Кралство са засегнати и се характеризира със сериозни промени в личността.При наблюдението на болни със фронтално-темпорална деменция е установено, че при 515 души заболяването е свързано със специфичен ген в 7- ма хромозома.Открити са няколко различни мутации на 7. хромозома, които имат връзка с проявяването на заболяването при половината от общо 2509 пациенти, включени в изследването им. Около 20 % от пациентите с фронтално-темпорална деменция имат и друга генетична мутация, известна като GRN.Доказано е, че  тези новооткрити гени ускоряват проявата на GRN мутацията и са причина за бързото прогресиране на заболяването. Ако се намерят белтъците които се произвеждат от гените,ще се открие начин за спиране на процеса на деменция.

Започва световната седмица на кърменето 2014 година. Доказано е, че децата, хранени с кърма по-леко понасят стрeса и се характеризират с по-ниско ниво на тревожност.До този извод са достигнали учените от Каролинския институт  в Стокхолм след анализ на резултатите от изследвания, в които са участвали над 9000 деца.Те са били наблюдавани още от тяхното раждане, като е било отбелязвано кои от тях са на кърма и кои - на изкуствено хранене.На 5 и 10-годишна възраст са били определяни нивата на тяхната тревожност и устойчивост срещу стреса. Учените са анкетирали също родителите за психологическата ситуация в семейството, например развод или отделно живеещи родители.Резултатите от изследването показват, че най-голямо ниво на тревожност се наблюдава при децата, които са преживели развода на родителите си. Но тези деца, които са били кърмени, понасят по-леко ситуацията, отколкото тези, които са били на изкуствено хранене.Причината е, че кърмата съдържа много хранителни вещества, хормони, ферменти, фактори на растежа и антитела както и най-важният хормон окситоцин. Това е хормонът даващ спокойствие и предизвикващ емпатия в детската възраст.Установен е и социализиращ ефект насъщия хормон при възрастни.

Добре известно е, че за да функционира правилно сърцето  е необходим здравословен начин на живот – да не пушим, да се движим повече, употребата на алкохол да е в рамките на допустимото или умереното.Оказва се обаче ,че рискът от сърдечно-съдови заболявания драстично намалява  ако човек се чувства щастлив.В продължение на 15 години американските учени са изследвали нивото на щастието сред повече от 2000 души. По специално разработена за целта петобална система хората сами са оценявали доколко щастливи се чувстват а специалистите допълнително са проверявали истинността на това твърдение чрез различни тестове и анкети.Взимайки допълнително предвид важни фактори за здравето като възраст, пол, вредни навици (тютюнопушене, прекаляване с алкохола) те достигат до извода, че тези, които наистина се чувстват щастливи страдат далеч по-рядко от сърдечносъдови заболявания. Ето защо ако по характер не сте  жизнерадостни, то си струва да се опитате и да станете. Това оказва пряко влияние върху сърцето ви и в бъдеще ще ви се изплати.Доказано е, че щастливите хора  водят по-здравословен начин на живот и по-лесно се разделят с вредните си навици защото положителният поглед към живота води и до добро психично здраве.Това проучване обяснява защо у нас инфарктите са толкова чести.Просто ние българите сме нещастни по природа.Поставяме си огромни цели и не се радваме на дребните неща от живота.Промяната ако не можем да я постигнем сами ще ни я донесе СЕРОТОНИН- естественият хормон на щастието.Приемът на 1 тбалетка ХОЛЕОН 5 АМБОЗ -серотонинова таблетка-ще ни зареди с хормона на щастието и ще ни предпази от сърдечно-съдови инциденти.

Стресовото състояние оказва силно влияние върху възприятието ни за вкус на храните,които консумираме. В моята практика идват хора,които се оплакват от загуба на вкус към любимите им храни и механично хранене -защото трябва.Агеузия означава загуба на вкусовите функции на езика.Хората, които страдат от такова заболяване, не могат да различат сладко от солено, кисело от горчиво.Често се наблюдава и загуба на обонянието, тъй като вкусът на това, което ядем, се възприема повече с неговия аромат.Когато дъвчем или пием, се освобождават молекули, които стимулират специални сетивни клетки върху повърхността на езика,които наричаме вкусови зони. Те са групирани в рамките на вкусовите рецептори на езика и когато бъдат активирани, изпращат сигнали към вкусовите центрове в мозъка.При стресово състояние настъпва нарушение по веригата рецептор,нервен път и център и това води до невъзможност да усещаме вкуса на това,което консумираме.Много често се наблюдава частична загуба на вкус или   усещане за метален привкус в устата, придружено с парене по езика и сухота. С напредването на стреса и прерастването му в депресия рисковете да се сдобиете агеузия нарастват.При такова нарушение човек обикновено променя хранителните си навици. Някои хора започват да ядат твърде малко и да губят тегло, докато други могат да ядат твърде много и наддават килограми. Състоянието не се лекува като отделно заболяване а се разглежда като симптом на  стреса. Успокояването на нервното напрежение възстановява усещането за вкус и повишава качеството на живот на хората с този проблем.

Задръстванията стават все по-често част от ежедневието ни.В пикови моменти на движение прекарваме в задръстване от половин до два часа.Това ежедневие постепенно ни прави по-напрегнати и изнервени.Стресът от трафика допълнително натяга пружината на изнервеният ни от всякакви събития живот.Експерименти показват, че дори и за няколко кратки задействания на спирачките са достатъчни, за да предизвикат реакция на стрес. Адреналин на максимум и следващата го пълна програма е ефекта от стресиращият трафик.Често изнервено натискаме клаксон или рязко настъпваме газта и така до следващото кръстовище. Принудителното блокадата се тълкува от човешкия мозък като ситуация на заплаха. Слюнчените измервания на кортизола в плътен трафик и задръствания е около седем пъти по-висок при мъжете и около три пъти при жените.Реакциите на психиката са от раздразнителност, тревожност, паника,  та до повишаване на кръвното налягане и на сърдечната честота, напрежение в мускулите и изпотяване. Престоят един час в задръстване намалява наполовина работоспособността ни и увеличава значително рискът от сърдечен пристъп.

Все повече хора изпитват паника от провал на лятната им почивка.Колебливото време както и поройните дъждове и наводнения вкарват хората в постоянен страх за резервираните преди месеци ваканции.Показването на сцени с наводнени морски курорти още повече засилва паническите нагласи сред населението.Зароди се нов вид страх-от провал на дълго плануваната отпуска. Това е периода от годината,който всички чакаме с нетърпение.Обикновено залагаме на големи очаквания от броените ни почивни дни.Емоционално жадуваме за  за положителни преживявания и релакс.Разминаването между очакванията и реалната действителност генерира обаче голяма доза стрес.Показването на апокалитпичните картини на наводнения създава допълнително емпатия и депресира гледащите ги. Това кара повечето от нас да се депресират още преди отпуска  или спешно да се връщат от ваканция депресирани. Основен симптом на отпускарската депресия е постоянното тревожно очакване нещо лошо да се случи както и проблеми със съня и страх от непридвидимото.Надеждата е в подобрение на времето през следващата седмица и нормализиране на температурите до обичайните за лятото.